Ваагн Каренц

превод: Никола Инджов

Вървя… Усещам синята тъга,
единствена за мен и младостта…
Ах, пияни ме пролетта сега.
Ти не затваряй своята врата!

О, аз съм само пътник през света -
и нищо друго. Пътник под звезда…
Във чаша, изкована от медта,
налей ми бяла изворна вода.

Килимът стар за мене разстели
на камъка пред своя къщен праг.
Обвян от вятър, мокър от мъгли,
ще седна да кръстосам мокър крак.

Поля преминах, но не съхраних
дъха на билки, цвят на кукуряк.
Цветущите години ми върни,
макар че аз сега не съм бедняк.

И не притваряй тъмните очи!
Не спомняй нищо! Дъжд роси, роси…
Далече нейде, цялото в лъчи,
момиче сбира момини сълзи.

И не притваряй тъмните очи!
Когато те целувам - гледай ти,
да разбереш защо човек мълчи
при първата целувка. Гледай ти…

Да разбереш защо като съдба
е първата целувка в младостта.
Нима не с нея сивата върба
живее повече от вечността?

Вървя… Усещам синята тъга,
единствена за мен и младостта.
Ах, пияни ме пролетта сега.
Ти не затваряй своята врата!