Ваагн Каренц (псевдоним на Ваагн Ованесович Карапетян; Vahagn Hovhannes Karenc), арменски поет и преводач, е роден на 27.04.1924 г. в Aлександропол (сега град Гюмри). През 1942-1945 г. служи в съветската армия, участник във Великата отечествена война, работи във военни вестници. Завършва Държавния педагогически институт в Ереван (1950), Московския държавен университет, Института за литература „Максим Горки” (1952). Член на Съюза на писателите на СССР от 1954 г. През 1952-1953 г. е началник на отдел във вестник и като изпълнителен секретар. През 1955-1958 г. работи в Съюза на писателите на Армения, литературен консултант и др., а през 1958-1980 г. отговаря за поезията в списание „Съветска литература”. Автор на редица поетични сборници, сред които „След дъжда” (1956), „Лалета” (1959), „Пътека под снега” (1971), „Вечерни пътища” (1974), „Мелодии за цигулка” (1977), „Пролог в планините” (1985) и др. Превежда от руски и кюрдски. Умира на 23.09.1980 г. в Ереван.

Публикации:

Поезия:

И ПАК НА ЕСЕНТА ВЪВ ЗДРАЧА…/ превод: Андрей Германов/ брой 42 юли 2012

НЕ ЗАТВАРЯЙ СВОЯТА ВРАТА/ превод: Никола Инджов/ брой 54 септември 2013