Баруйр Севаг

превод: Марко Марков

КРАЙПЪТНА ТРЕВА

Провървя ми:
аз никога не обърках
своя страшен век с календара
и никога не успях
/да, не успях!/
да съм преходен -
и равнозначен с успеха.

Да, провървя ми.
Бях със всички,
но не и с онези,
които от тяхно име крещяха
гръмовито.
И призоваваха за свидетели всички,
но само те
край блюдото бяха…

Да, провървя ми.
Често смучех дръжката на перото си
и се насищах -
но перото си никога не продадох.

Да, провървя ми.
И съм щастлив като онази трева,
която живее край пътя.
Непрекъснато тъпкана, тя
не расте, а корените си удължава.

КЪМ РОДИНАТА

Нямам думи, за да те възпея.
Като син изричам само: „Мамо!”

„Родна моя” аз простенвам, после млъквам,
като влюбено сърце останал без слова.

А е нужно ти да знаеш колко те обичам,
както вече знае твоя враг това.

МИГ НА СЪМНЕНИЕ

Ако съм сигурен,
че моите песни ще ви помогнат,
бих ви въоръжил като армия с тях.
Но има ли нужда от… някакви песни?

И какво е всъщност песента?
Утеха за покрусено сърце?
Тя отклик дори да намери, остава неизпълнима -
две мътни капки валериан.
А когато жили,
умира като пчела от собственото си ужилване.

Но ако все пак е оръжие песента,
къде е ръката, която ще хване това оръжие?

ОБИЧАМ

Рядко се случва да бъда доволен от себе си,
                          рядко и кратко.
                          По-често съм недоволен,
А това означава, че съм човек и все още живея.
Но аз обичам да се обичам.
А се обичам, когато мен ме обичат.
И се вглеждам в себе си, и се усмихвам така,
както се усмихват на онази крива греда,
която се е превърнала в мост над реката
и както на онова дете босокрако, което
е нагазило в ручей невръстен
                           и вади кал,
                           за да си построи лодка.

БУДИЛНИК

И така, знае ли някой от вас
какво все пак съм аз?

А аз съм будилник
обикновен,
навиван в края
на всеки ден
и със старание
изпълнявам
едното ваше желание -
да ви събуждам
със звънък глас
точно
в определения час.

Но много често
за благодарност
вие ме блъскате по главата,
за да млъкна.

КЛОУНЪТ

- Къде живеят ветровете?
- В дворците!
И в нашите ноздри, за съжаление!

- Къде умира тишината?
- Във всяка проповед!
И в ушите ни обречени!

- Къде е топлата ни кръв зарита?
- Под ноктите на древния ни враг,
под хищните му нокти неподрязани!

- Къде умира всеки култ?
- Под тежестта на овациите и фанфарите
и в дима на тамяна!

- Къде заяква мисълта ни?
- Не в нашите глави -
в кървящите ни рани!

- А къде е нашето спасение?
- В ръцете ни.
И не само в тях, за съжаление!

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Знаете ли какво правим ние?
                 Живеем, ще кажете.
                 А аз твърдя,
че ние сме в едно огромно виенско колело
и се въртим безспирно край планетата
                    по същата орбита.

Нима не ви призлява?

На мен, честно казано, често ми се вие свят
от това виенско колело.

В МИГ НА ВДЪХНОВЕНИЕ

Едновременно е многолюдна
и безшумна душата ми.
              Така е
само в нямото кино
и в музея.

ОСМЕЛЯВАНЕ

В тоя живот мога да сторя много неща,
но не мога да прогоня от себе си
                    своя двойник -
                    честността!
Ето защо казвам с болка и страст,
осмелявам се да го кажа, за да съм честен:
като музика безпристрастен съм аз
и като дъжд съм повсеместен,
                     но има неща под простора,
                     но има хора,
към които не съм безпристрастен
като огън - покрай сухото той изгаря всичко сурово
и като дим съм аз, безучастен
към техните вопли, към тяхното слово.

ТЪЖА

Тъга спохожда моята душа сега,

Когато листи, сгърчени от есента, покриват ручеите родни,
когато в сухите треви припламва храст раззеленен,
когато ние, глупави мъже, не забелязваме жените благородни,
когато чучулига-песнопойка падне в плен,
                      а човекът-меценат
                      който мрази песента,
                      неин паметник е вече
                      над пръстта, човече,

в гърдите си, в тях вик и стон се вдига,
усещам не сърце, а тъжна чучулига.

БЕЗВРЕДЕН СЪВЕТ

Там, където не можете да ме почувствате
и не се съгласявате с моята песен -
не бързайте, моля ви, да отсъждате,
                че плевя умовете ви
и покривам сърцата ви с песен.

Помислете, моля ви, за Вашия син.
От негово име говоря аз:
вие си тръгвате, Той е един -
и идва след вас.

ГОРДЕЯ СЕ

Аз се гордея с моите листи и клони,
но най-вече с моите жилави корени
и с древността на моя ствол:,
с естествената мъдрост
на моя народ се гордея,
но най-вече
с неговите нови, зелени издънки,
с буйната лудост
на най-добрите му синове.

Аз се гордея с шепата пръст,
ако в нея расте лоза родовита,
с малката струйка вода се гордея,
ако ласкае шепата пръст
и зрънцето, хвърлено там, в клас се превръща…

Горд съм,
когато вие оказвате помощ без корист
на някой, изпаднал в беда:,
горд съм,
когато се боря за нещо добро
и от умора залитам,
а вие нито минута покой не ми давате:,
даже да съм принуден
да напусна арената на света,
с това отшелничество ще се гордея.