Никола Атанасов
Никола Атанасов Радулов, български прозаик, драматург и литературен критик, е роден през месец октомври 1877 г. в село Айдемир (днес квартал на град Силистра). Завършва основно образование и гимназия във Видин, а славянска филология в Софийския университет (1903). За пръв път публикува в сп. „Български преглед” (1900). През 1906 г. театър „Сълза и смях” представя едноактната му пиеса „Домашен приятел”, а през 1913 г. Народния театър - „Огнището угасва”. Военен кореспондент през Първата световна война. Драматург на Народния театър в София (1919). Управлява българското консулство в Лион (1922). Директор на Графическото училище при Държавната печатница в София (1928 -1931). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели и е подпредседател на СБП (1914, 1915, 1918, 1920, 1921, 1924, 1932, 1934) и председател (1935-1936). Редактира сп. „Училищен преглед” (1912-1938), сп. „Славянски глас” и в. „Неделна епоха”. Ръководи критичния отдел на сп. „Българска сбирка”, където помества годишни литературни прегледи. Рецензира произведения на съвременни писатели и литературни историци. Защитава позициите на Иван Вазов срещу модернистичните течения в българската литература. Сътрудничи на „Наблюдател”, „Листопад”, „Военни известия”, „Отечество”, „Съвременна мисъл”, „Епоха”, „Народ”, „Българска мисъл”, „Литературен глас”, „Мир”, „Заря” и др. Съчинения: „Социалният фактор в културно-литературния ни живот преди Освобождението. Културно-социологичен етюд” (1910),”Силуети на българските писатели” (1916), „Тутраканска епопея” (1916), „Цанко Церковски. 1891-1921. Живот и литературна дейност” (1921), „По върховете. Литературни очерци” (1927), „Ена. Пиеса в 3 действия из столичния живот” (1933). „Тези, които горят. Повести и разкази” (1938), „Ехо от бурята” (роман, 1940), „Малките сърца” (1942), “Царят пред своя народ” (1942), „Битката между две махали” (1943), „Поетът на майските копнежи. Кирил Христов” (1944), „Човек от народа. Григор Иванов Чешмеджиев. Животопис и литературен очерк” (1945). Редактира съчиненията на Ц. Церковски в три тома през 1947 г. Псевдоним: Н. Айдемиров. Умира на 6.12.1947 г. През 2003 г. е издадена книгата „История на СБП”, на която е съавтор.
Публикации:
Публицистика:
ПЕЮ ЯВОРОВ/ брой 54 септември 2013
РАЗВРАТЕНИЯТ ЧИТАТЕЛ/ брой 80 януари 2016
КОГАТО Я ИЗГУБИТЕ…/ брой 92 февруари 2017
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ СТРАННИК/ брой 96 юни 2017
Интервю с Никола Атанасов:
