Никола Атанасов

Днес той е легион. Имало го е и по-преди. Ще го има и занапред. Но да се разберем. Добър и развратен читател - това са два врага. Те могат да бъдат двама братя, много близки, от една и съща среда, от едно семейство - и пак да са два врага.

Добрият читател търси, страда, мечтае. Той е възторжен, готов на жертви, на лишения. Той избира. Към огромния куп от литературна фабрикация той се отвращава. Душата му е гладна за победите на духа, за познания, за истина, за човещина, за истинското човешко.

Развратеният читател е търсената плячка на литературната фабрикация. За него литературата е хашиш. Той се страхува от усилията на духа. Въобще се бои от всяко напрежение. Неговият смях е много цирков. Страданията му са безвредна афектация. Тя не ще попречи на храносмилането му.

Любими автори му са ония, които гъделичкат вродените му инстинкти. Не му говорете сериозно - ще го отегчите.

Сериозното го полейте с малко сос от махленска духовитост. Не забравяйте и зъбеца на клюката. Дори на интригата.

Ако пишете критика, бъдете остър, дори груб. Говорете със загадки. Може би той не ще разбере нищо от тях. Но в тия загадки той ще има простор за всякакви предположения. Или пък ако сте ясен, пазете се от дълбане на живота, от сериозни идеи.

Най-сетне, можете да разхвърлите в мрежата от празни приказки и някои мисли. Но те да бъдат купешки. Да не засягат нашия живот. Да не смутят блажения покой на бедния читател. Защото най-отвратителното за него е да го изправиш пред суровото лице на живота.

Животът с неговите зинали рани - това е най-неприятната тема за развратения читател. Животът зове на работа, на борба. Той налага задължения, а развратеният читател търси залъгалки, развлечения и сензации. Особено му са приятни литературните пехливанлъци, акробатиката в литературата.

Разбира се, безопасната за пехливаните акробатика.

Смъртни скокове тия пехливани не предвиждат в програмата си. Забавни задявки, клоунски подмятания, изкуствени плесници - и циркът гърми от весели залпове смях. Клоуните се поклащат, арената се изпразва. А там зад арената клоуните си стискат ръцете за успеха.

Развратеният читател не се ражда такъв. Той е рожба на условията. Създават го клоуните в литературата. Той систематически е отравян. И първата отрова, която му поднасят, е че човек е роден да живее с измамата: В живота хората могат да бъдат един за други вълци. На развратения читател дай му тая вълча глутница като приятна измама. Към нея нямай никакво отношение. И дори я оправдай. И читателят със спящите инстинкти на вълка ще те благослови, ще те признае за свой пророк, ще ти разнася славата.

А за да приспиш още по-дълбоко читателя, подхвърли му авторитетните имена на известни чужди писатели. Зад тоя параван той е пълен господар над читателя. И може да му налива в душата най-голяма дори отрова - читателят ще благоговее, ще поглъща и ще благославя.

Тоя читател е здравата опора на всичко реакционно, на всички престъпления с човека в името на човека. Пътят му е начертан от линията на най-слабата съпротива. Той живее ден за ден, свикнал с фикции, опиянен от тамяна на изкуствени слова.

Героите на жизнените идеи му са чужди. На клоуните на словото ръкопляска. Докато сам в живота се превърне в жалък, бездарен и отвратителен клоун.

в. „Развигор”, г. 6, бр. 255-256, 16.04.1927 г.