Никола Атанасов

Никога не ще престана да повтарям: тачете най-скъпото достояние на един народ - книгата, родната книга. Не затова, че сам пиша книга. Преди да съм писал, аз съм я носил в душата си като скъпа съкровищница.

От хубавата българска книга аз познах себе си, близките си, родната земя, дълга си. От ония, които са я създали с нервите си, с болките и радостите на сърцето си. Чрез нея аз се възпитах като член на едно голямо семейство и от безлично, безразлично, отвлечено число добих свое име и място на тая земя.

По случай деня на родната книга ние си уредихме един малък празник. Скромен бе той, без блясък, но все пак няколко сърца го почувстваха. Само няколко посветени в дълбокия смисъл на книгата. Широката маса на народа и не малка част от тъй наречената наша интелигенция не се отдаде на радостната тръпка за победата на духа чрез родната книга.

Но там, зад стената на родната земя, като затворници през решетка, поглеждаха към празника поробени българи. Такива затворници са българите в Добруджа. Докато ние тук с радост и с гордост редяхме духовната трапеза на българската книга, оттам, от Добруджа, присягаха през решетката. Хубавата трапеза блазни българина от тоя поробен край, а една корава ръка го блъска и вместо жадуваната чиста вода му поднася злъчка и горчилка…

Българската книга, която зове хората към братство, към любов, към уважение на човешкото достойнство, към напредък и труд - тая книга не може да влезе в ръцете на добруджанския българин. Той я търси, за да се приобщи към душата на своите братя, да почувства красотата на българската реч. Без тая реч той като да престава да бъде разумно същество, откъсва се от един свиден свят, от миналото си, от корените си, които го свързват със земята на цели поколения.

Затова, в деня на книгата ни, когато тук я показвахме като наша гордост, отвъд скърбяха и душите бяха в траур. И те нададоха вик към свободните си братя:

- Обичайте, подкрепете и се радвайте на родната книга. Тя е като свободата - когато я имаме, не я чувстваме, а когато ни лишат от нея, готови сме на всички жертви, за да си я върнем. Родната книга е най-дълбокия символ на националната свобода. Когато изгубихме тая книга, тогава тя ни стана свидна като скъпа майка, откъсната от рожбите си.

Българинът-роб бе осиян от тая истина. Свободният българин е сляп пред нея.

——————————

в. „Литературен час”, 12.06.1935 г.