Никола Атанасов

На покойния Хр. Ганчев

Там на височинката, дето долита шума на беломорските води, почива сценична сила - богатир.

Дълги, дълги години, в тихите зимни нощи, под бледите лъчи на електрическите лампи, с хумор и скръб е сгрявал студената душа на зрителите.

Странник бе той, дошъл на нашите делнични порти да ни носи празника на смеха, красотата и скръбта. Странникът изчезна. Оставаме ние в самотно мълчание - затворени зад делничните порти, развълнувани от неговия дар - смях и скръб.

Странникът-вълшебник изчезна.

Останахме ние - децата на живота. И ще почакаме, ще го желаем пак, него, странника, да дойде при нас, децата на живота, с новогодишен подарък - някоя играчка. Защото за нас всичко друго, освен хляба, е трошлива играчка. Но тя е все пак по-скъпа от хляба - нали е рожба на свиден сън преди зора!

Ние плачем не за хляба, а за отнетата играчка. Защото тя е подарък - талисман от друго, презморско царство. В нея се крие очарование, което не се купува, а се дарява от вълшебници в празнични дни.

И ние с тревога и ожидание питаме ще дойде ли пак странника? Устата на смъртта безстрастно отговарят. Вълшебникът не ще се върне с новогодишните играчки при нас, бедните, осиротелите деца на живота. Отмина си той в другия, презморски край, де няма смях и скръб.

И сред дълги безименни дни в свиден сън преди зора, ние, осиротелите деца на живота, ще виждаме странника-вълшебник да си отминава.

И не ще похлопа на нашите порти с богати дарове от вълшебен край.

Бедни, осиротели деца на живота.

——————————

сп. „Листопад”, бр. 3, 29.09.1913 г.

——————————

Христо Ганчев (26.02.1877 - 19.11.1912) е изтъкнат български актьор, съпруг на актрисата Адриана Будевска, починал от тиф по време на Балканската война при село Фенер. Бел. ред.