Откъси от интервю с Никола Атанасов, тогава председател на СБП

*
Не обичам да говоря за себе си, не ми е удобно. Същото нещо препоръчвам на младите: да работят беззаветно и безшумно; да не изкористяват работата си в суета, а само за народа.

*
Съюзът на българските писатели се основа в 1913 г., за да изглади по възможност търканията между разните групи, които в самия съюз да се изживеят в една културна търпимост. Съюзът имаше за цел, между другото, да повдигне престижа на българския писател и да създаде у писателите чувство на солидарност в общите задачи, които се налагат от живота и от нацията.

В това направление нашата организация направи доста много, защото старите непримирими фронтове се притъпиха и съзнанието, че писателят е един първостепенен строител на националния живот, повдигна самочувствието му за една по-вдълбочена работа и по-голяма продуктивност. Освен нашия съюз създаде се и Пенклубът, който има чисто културно международни задачи, като секция от общия съюз на пенклубовете.

*
Българският писател наистина е бил пренебрегван като носител и изразител на един нов свят. Дължи се това отчасти на самия писател, който през известен период на нашата нова литература, засягаше много малко струни от душата на българския читател. Проклетите въпроси на нашия живот ги отминаваше като неважни за вдъхновението на един творец.

Но това вече се изживя, нашият писател се връща към майката-земя, към своя народ, към непосредната действителност и се домогва да хване пулса на народната душа. При това телените мрежи около писателя не са разкъсани и той се бори с недоверието на българския читател към своето, към родното.

*
Аз не познавам добре творчеството на най-младите, като разбирам такива прояви на младежи в различните младежки литературни издания. Но бих ги посъветвал наистина да се съобразяват с две неща: когато пишат, да се проверяват с мнението на някой по-стар и по-узрял писател.

Второ - чувствата, с което пристъпят да пишат, да бъде чуждо на всякаква суетност и да уважават великото достояние, което сме наследили от нашите предходници и с които нашият народ ще пребъде в историята - богатото българско слово.

в. „Пламък”, г. 1, бр. 26, 20.09.1935 г.