Франсиско Гомес де Кеведо и Вилиегас (Francisco Gоmez de Quevedo y Villegas), испански писател, сатирик, критик, моралист, политик, философ; класик на националната литература, представител на „концептизма”, е роден на 08.09.1580 в Мадрид в аристократично кастилско семейство, произхождащо от Кантабрия. Баща му е секретар на четвъртата жена на Филип II, Анна Австрийска. Изгубва баща си на 6 г.; слушател в Имперското училище, управлявана от йезуити. Учи в университетите на Алкала де Енарес (1596-1600). Самостоятелно изучава философия, класическите езици, а така също арабски, иврит, френски и италиански. Придобива обширни познания по право, математика, астрономия, политика, философия. Публикува от 1605 г. Финансов съветник на неаполския вицекрал (от 1613). Участва в дипломатически операции - в организация за сваляне на правителството на Венецианската република - начинание, което не успява (1620), после е в немилост. Връща се в Мадрид, живее в крайна бедност. Жени се през 1634 г., но жена му скоро умира. През 1639 г. е арестуван за приписани му сатирични стихове, лишен е от имущество и затворен в продължение на 4 години в затвора на манастира „Сан Марко де Леон”. Освободен едва след падането на Гаспар де Гусман, граф-херцог на Оливарес и любимец на крал Филип IІ, тъй като става ясно, че поетът не е автор на сатиричните стихове. Излиза от затвора тежко болен (1643) и скоро умира на 08.09.1645 г. в манастира на доминиканците Вилянуева де лос Инфантес. Пише сатири в проза, епиграми, сонети, романси, редондили, канцони, оди, елегии, идилии, много любовни стихове (запазени са над двеста); автор на политически („Marco Bruto” и „Romulo”), философски и религиозни съчинения (жития на св. Тома от Виланова, на св. Павел), преводи от класически автори, на сборника със сатирични повести „Сънища” (1606-1623), плутовския роман „Животът и приключенията на великия шут Пабло де Сеговия” (Сарагоса, 1626), сатиричната панорама „Часът на възмездието, или Разумната Фортуна” (1636, изд. 1650). Приятел на Лопе де Вега и Сервантес. Противник на поезията на Луис де Гонгора и „култизма”. Стиховете му, събрани в две книги, са публикувани едва след неговата смърт. Публикуваните му произведения обхващат 11 тома, 8 - проза и 3 - стихове (около 875 стихотворения).

Публикации:

Поезия:

СОНЕТИ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 53 юли 2013

ЛЮБОВ ОТВЪД СМЪРТТА/ превод: Петър Велчев/ брой 77 октомври 2015