Хосе Сантос Чокано
Хосе Сантос Чокано (Jose Santos Chocano Gastanodi), перуански поeт и дипломат, е роден на 14.5.1875 г. в Лима. Правнук на бореца за независимост на Перу от испанската империя Франсиско Антонио де Села, починал в затвора, без да дочака провъзгласяването на независимостта. Учи в националния университет, но не завършва. Печата от 1894 г. През 1895 г. издава първите си поетични сборници - „В село” и „Свещен гняв”. Затворен по обвинение в подривна дейност, освободен през революцията от 1895 г. От 1901 г. е дипломат в Централна Америка, Колумбия, Испания. После живее в Куба, в Пуерто Рико, Мексико, където е секретар на Панчо Виля, Гватемала, където работи за Мануел Естрада Кабрера. През 1921 г. се връща в Перу, официално провъзгласен за поет-лауреат (1922). Застрелва млад журналист, критикуващ го за близостта му с диктатора и прекарва две години в затвора. След освобождаването си емигрира в Чили (1927), живее много бедно в Сантяго. Там издава книгата със спомени „Хиляда и една авантюри”. Убит в трамвая от случаен спътник-луд на 13.12.1934 г. в Сантяго, Чили. Много от стиховете му са по мотиви от националната история и индианската митология. Високо ценен от Унамуно. Най-известните му поетични произведения са книгата с патриотични стихове „Душата на Америка. Индоиспански поеми” (1906) и „Да бъде светлина!” (1908).
Публикации:
Поезия:
МАГНОЛИЯТА/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 53 юли 2013
ВИДЕНИЕТО НА КОНДОРА/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 69 януари 2015
