ИЗВОР
превод: Вътьо Раковски
ИЗВОР
И гледам със внимание огромно
как извора пред моите очи дими.
Виси в небето тежка златна стомна -
от нея вино във водите му шуми.
Искри. И бляска. И се пени.
Във обедната топлина
присядам аз до него уморено.
Омара ли над мене зазвъня?
Аз пия. Шепите си жадни пълня
сред този пролетен уханен злак
с упойно, свежо вино. Вино-слънце
със дъх на мащерка, със дух на мак.
Под синия небесен връшник
дано навеки извора сияй.
И след смъртта към него ще ме връща
живителният дъх на моя край!
БЕЗСМЪРТНИЧЕТА
Сияе във безмъртничета лятото. Слънца
в сеното сиво.
Ах, можеш ли ги спря, когато в есента
се вливат,
когато лист с ефирен скок от клоните полита.
Дъждът забива сълзи на съчувствие в стрехите.
Изчезват хоризонтите в мъгли. Кой може
да ги види?
Изгубват се в далечините като бели Атлантиди
сияйни кораби. Омара сива ги похлупи.
Под тях паркета сребърен на морските води
се счупи.
Във скъсаните струни сън един застина.
Остава морски шум, стаен във раковина.
Влажнеят спомени - напуснати гнезда във мрака.
И никой в този миг за тях дори
и не заплака…
MAMA
Само белите покриви на алеи дървета край пътя
Виж есен им шие с иглата на птиците
бели превръзки
Виждам твойте ръце
два лъка памук от камъни
два лъка които свиреха най-добрите мелодии
на цигулките сцепени при Пиава
Другото кой ще ти каже
кой фронт се напи със кръвта на баща ми
Двата ти лъка ридаят болезнените мелодии
под затворения прозорец
Чувствам твойто сърце
Колко пъти изпука неговият гръмоотвод
под светкавиците на безсънните нощи
когато нямаше вече хляб
Днес все пак си сама
Две птици безмилостно очертават
двете успоредни на болката и тъгата
за да остане празен домът
за да останеш сама
Защото ти си кубе църковно
кубе със кръст пламтящ
кубе избягвано от птици щом паяжина се люлее
кубе като допита чаша
кубе като разкъсани детски играчки и ризки
кубе като първата буква в буквара
