Павол Хоров (25.05.1914 - 29.09.1975) е словашки поет и преводач, представител на социалистическия реализъм. Роден в селско семейство. Учител по професия. От 1951 г. живее в Братислава. Работи като редактор и секретар на Съюза на словашките писатели. От 1964 г. се посвещава само на литературна дейност. Автор на книгите „Измамни води подземни” (1941), „Ниоба, майка наша” (1942), „Завръщания” (1944), „Дефиле” (1947), „Мое пладне” (1952), „Слънце над нас” (1954), „Балада за съня” (1960), „Кораби от Генуа” (1966), „Високото лятно небе” (1970), „Подзема река” (1972), „От последните” (1977), „Фрагменти” (1978) и др. Преводач от български език (Е. Багряна, Б. Божилов) и един от големите приятели на България. Превежда Омар Хаям (1976), Назъм Хикмет, руски и полски поети (Яструн и др.). Умира в Братислава.

Публикации:

Поезия:

ДО МАМА ДА МЕ ПОГРЕБАТ ЖЕЛАЯ/ превод: Пенчо Симов/ брой 42 юли 2012

ПРИЗИВ КЪМ ЛЯТОТО/ превод: Димитър Пантелеев/ брой 42 юли 2012

ИЗВОР/ превод: Вътьо Раковски/ брой 53 юли 2013

ВЕНЕРА/ превод: Пенчо Симов/ брой 106 май 2018

За Павол Хоров:

ВТОРИЯТ МОСТ/ автор: Бибиана Кошовска/ брой 43 септември 2012