Никола Пилев, български поет, е роден през 1937 г. в село Горски извор, Хасковска област. Завършва Висшия икономически институт в гр. Варна. Работи като икономист. Проявява интерес към международния език Есперанто и превежда на този език изтъкнати български поети. Дълги години публикува свои стихове в местния и централния печат. Член е на Съюза на независимите български писатели. Автор на стихосбирките: “Везни на съвестта” (1998), “Пулсът на капките” (2000), “Вик и ехо” (2001), “Зърна от вятъра” (2002), “Денонощие” (2003), “Резонанси” (на есперанто, 2004), “Утаено време” (2006), “С очите на лятото” (2007), сборника с епиграми “Те са против стреса” (2002) и др. Умира през 2007 г. в Хасково. „Обичах синевата” – книга за живота и творчеството на Пилев публикува през 2008 г. писателят Иван Маринов.

Публикации:

Поезия:

РАВНОСМЕТКА/ брой 7 март 2009

ПРЕД ЖЪТВА/ брой 35 декември 2011

За Никола Пилев:

СМЪРТТА НА ПОЕТА/ автор: Латун Консулов/ брой 17 февруари 2010

В УТАЕНОТО ВРЕМЕ НА СПОМЕНА/ автор: Иван Енчев/ брой 35 декември 2011