Никола Пилев

ПРЕД ЖЪТВА

Житата жълтеят до бяло,
докосват ни с грейнали руси коси.
И слънцето чака поспряло,
голямата сватба да благослови.

Ще тръгне лавина от хора
с ръце и машини за своя насъщ.
Тогава аз друго ще сторя -
ще жъна най-странната ръж.

Ще жъна лъчите на слънцето
и снопове меки ще правя от тях,
докато запеят вечерните звънци,
докато омеся от светлото хляб.

СЪРЦЕ

Сърце, пелтечиш сричките,
поспираш за момент и тръгваш пак.
От мен ли взе привичките
да се съмняваш в своя верен такт?

Преди не знаех има ли те,
не чувах твоя денонощен ход.
Май ти омръзна зимата
на твоя незабележим живот.

Сърце, свери си стъпките.
И двамата ни дебне вечността.
Красиви са и кръпките,
когато са преграда за студа.