Никола Пилев

РАВНОСМЕТКА

През ония наивни лета
се надбягвах със селския вятър
и усещах, че имам крила,
че докосвам за тласък земята.
Днес, натрупал и гняв и сълзи,
всяка стъпка е толкова тежка,
че земята едва ме държи
и неравен се люшка вървежа.
Безкомпромисно всичко тече.
И разбрах тая истина само,
че мечтата е скрито щурче,
аз единствено чувам гласа му.

СЕЛЯНИ

Утрото тихо пълзи по тревата,
ниже гердан от роса и лъчи.
Птиците стягат за полет крилата.
Селото в лятна събуда ечи.
Тичат пътеки към жадните ниви.
Изгревът с цвят слънчогледов зове…
Никой не къса цветята красиви –
просто ги носят в сърцата си те.