Ян Пиларж

превод: Вътьо Раковски

Аз раните си учех се да крия,
тъгите си прокудих като сън.
Като бездомни кучета те вият
и гледат в моите стъкла отвън.

Очите им горят, пламтят и гаснат,
скимтят те, драскат моите врати.
Понякога сърцето ми в предутрин ясна
им поотвори и се посмути.

Дохождат дни, в тях капчица отрова
безименна избликне силно в мен…
Ах, как боли, тъй знае само бора,
със нож в сърцевината си ранен.

Кръвта бактериите докато убие,
колко борба и колко сила ги надви!
И галя козината остра на оная шия
на песа верен, който зад прозореца ми ви.