СРЕЩА С БРЕЗАТА
превод: Иван Давидков
Шосето летеше към Бендер-Шах,
надолу по хълма летеше.
Шестстотин минути сред пек и прах
в ушите моторът гърмеше.
Когато на тиха поляна поспрях,
бях сякаш пиян, изведнъж оглушах.
Дотичаха в миг кипариси отсреща:
„Закрий се от нашето слънце горещо!”
Но ето - разбутала гъстия строй
на гордите южни дървета,
брезичка се втурна:
„О, братко мой,
добре, че те срещнах сред тия полета!”
Прегърнах я радостен:
„Ти откъде,
брезичке-сестричке, чак тука дойде?”
„От родния край. Аз след тебе вървях,
че знаех: за мен ще скърбиш във чужбина.
Една ли гора и клисура видях!
С краката си тъпках кахетската глина.
Прегазвах дълбоките бързеи аз,
по хълмите зъзнех във зимния мраз…
Поете, видя ли ти чакали страхливи
и дюли, и кобри видя ли ти тук.
Да идем в родината!
Там пролетта
в премяна зелена полята облече.
Дърветата шушнат със росни листа.
Към север политнаха щъркели вече.”
До късно стоях при брезичката аз
в далечен Иран, на полянка незнайна,
и тъй си говорехме в тихия час,
че всички полета и чуки край нас
замираха в ревност и мъка безкрайна.