Франьо Крал

превод: Вътьо Раковски

Миговете тежки в детството ужасно
даже и не мислят, че ще имат ехо,
спомените втасват, както при подкваса
във брашното черно тежко и полека.

Седем души бяхме, седем гърла гладни,
имаше ти само две ръце железни,
имаше седмина, седемдетно ято
и сред нас живя ти като в тъмна бездна.

Със лице страдално, с затвърдели длани
непрестанно трябва ужасът да пее,
във лице страдално, в затвърдели длани
никога не може обич да живее.

Имаше седмина, седемдетно ято -
младостта ни беше тежка скръб синовна,
седем бяхме ние, седем гърла гладни -
мамо, мамо моя, ти не си виновна!