Франьо Крал
Франьо Крал (Frano Kral) е словашки поет и белетрист, представител на социалистическия реализъм и политик, (9.03. 1903, Бартън, Охайо - 3.01. 1955 г. Братислава). Роден в семейството на словашки емигранти в САЩ, на две години се връща с майка си в Словакия. На собствен гръб изпитва жестокостта на капитализма - бил е овчар, калфа, работник. Завършва колеж за учители. Поради нищетата, в която живее, заболява от коремен тиф, по-късно от туберкулоза. Лекува се в санаториуми. По време на лечението си в Чешката република се среща с редица писатели - Незвал, Нойман и други. Началото на литературната му дейност датира от периода на лечението му в Татрите, където пише и публикува първите си стихове. Работи като учител на село. От 1931 г. живее в Братислава, за комунистическите си възгледи е преждевременно пенсиониран. След войната работи в Комитета по образованието, член на Централния комитет на Комунистическата партия, член на Съюза на чехословашките писатели. Автор на книгите: „Черно по палитрата” (1930), „Балтика” (1931), „Изгледи” (1936), „От нощта до разсъмването” (1945), „Пролетен път” (1952) и др. В романите си „Препречени пътища” и „Среща” показва социалната и политическа ситуация в Словакия между двете световни войни. Пише и проза за деца и юноши - „Яно и Ченковите деца”. Народен деятел на културата (1953).
Публикации:
Поезия:
