Глеб Валентинович Пагирев, руски съветски поет, е роден на 6(19). 04. 1914 г. Екатеринодар. Член на Комунистическата партия от 1949 г. Работи в заводи в Москва и Свердловск. Участник във Великата Отечествена война. Печата от 1946 г. От първия си сборник със стихове «Дело славы» (1949) се определя като поет на фронтовата тема. Издава книгите «Мы - мирные люди» (1951), «Путеводные звезды» (1951), «Стихотворения» (1954), «На линии огня» (1955), «Мои друзья» (1958), «Стихотворения» (1959), «Расстояния» (1964). «Лирика» (1970), «Стихотворения» (1975), «Лицом к огню: стихи» (1982), «Третья жизнь» (1984) «Дни». Суровите интонации на военните му стихове се запазват и в проникновената му гражданска лирика, основна тема на която е отговорността на човека пред социалистическата Родина. Умира през 1986 г.

Публикации:

Поезия:

РАВНОСМЕТКА/ превод: Григор Ленков/ брой 53 юли 2013

ОБСАДА/ превод: Теодора Ганчева/ брой 62 май 2014

СТИХОВЕ/ превод: Марко Марков/ брой 72 април 2015

КЪМ ПОЕТА/ превод: Марко Марков/ брой 126 март 2020

Публицистика:

9 МАЙ 1945 ГОДИНА/ брой 53 юли 2013

Интервю с Глеб Пагире:

ГЛЕБ ПАГИРЕВ: „УМИРАХ, ХОРА, НЯКОГА ЗА ВАС ДО УТРЕ НЯКОЙ, ЗА ДА ДОЖИВЕЕ!”/ брой 152 ноември 2022