Глеб Пагирев

превод: Литературен свят

В слънчево декемврийско утро, при настъпление в гората, в боя при разгрома на курландската групировка на немците, получих своето седмо, особено тежко нараняване. Това се случи три дни преди новата 1945 година.

Прехвърлиха ме със самолет в армейска болница в латвийския град Елгава. След два операции - санитарен ешелон, евакуация в Ленинград.

Тук, на болничното легло, ме завари Победата.

Състоянието ми оставаше както и преди тежко. В голямата, приличаща на зала, стая аз бях единственият на легло; скован до шията в гипсова броня, не можех нито да седна, нито да се надигна, нито да ям, нито да си свия цигарка. 

Всичките ми другари по стая така или иначе се придвижваха, а някои, отдадеше ли се случай,  даже «пикираха» в града - при роднини, при познати. Затова веднага, след като беше предадено по радиото съобщението за нашата победа, моите съседи като вихър се изнесоха от стаята на улицата, в градината на болницата, на въздух, на слънце, при първата зеленина на дърветата, сред общото ликуване.

Стаята опустя, останах сам.

Помня, денят беше топъл, пролетен. Прозорците бяха широко отворени и до мен достигаха виковете: «Ура! Братя! Победа!», нестройното пеене и звуците на отнякъде появил се оркестър, непрекъснато свирещ валсове…

Момчета се върнаха в стаята с водка и без бавене я разляха по чашите: «За победата!» А вечерта над града прогърмя празничен салют.

Без да съм в състояние да се обърна с лице към прозореца, виждах в стъклата само отблясъци от фойерверка, слушах оръдейните залпове на Победата и плаках - от небивалата радост, от горчиво безсилие и обида от своята съдба.

День поэзии 1985: Сборник/Сост. С. Ботвинник, Ю. Скородумов. - Л.: Сов. писатель, 1985