СТИХОВЕ
превод: Марко Марков
1941-ВА
Възпирам бликналото слово,
захвърлям острия молив.
Гори полето модмосковно,
блиндажът стене като жив.
Поет ли си? Вземи гранати,
придърпвай пръстените пак! -
по фронта шетат автомати,
в лицето бие пръст и сняг.
Умри, но стой! - не е закана.
По-ценна е като мотив
от листа хладната стомана,
щика - от острия молив.
Не бива листите да дишат
лирични, ласкави слова.
Днес хората с кръвта си пишат -
мастило нямат, затова.
Земя, изтръпнала в угроза,
окоп, бодлива тел и щик…
Война, война - свещена проза
и позабравен вече стих.
КЪМ ЖИВИТЕ
Живея на земята трети път.
Умирах само за една победа.
Съзрелият наяве свойта смърт,
без страх и болка в бъдещето гледа.
Да мъкна непосилния товар
едва ли по-нататък ще е леко.
Но аз не мразя този щедър дар
на своята съдба, добри човеко.
И свърши ли се земния ми час,
в последен стих гласът ми ще изгрее:
„Умирах, хора, някога за вас,
до утре някой за да доживее!”
