Педро Калдерон де ла Барка (Pedro Calderоn de la Barca), испански драматург и поет, е роден на 17.01.1600 г. в Мадрид в семейството на държавния ковчежник Диего Калдерон. Изгубва майка си Анна Мария де Енао, когато е на 10 г. , а когато е на 15 г. - и баща си. Учи в йезуитски колеж в столицата. Учи теология, математика и право в Саламанка и Алкала де Енарес, но вероятно прекъсва образованието си заради военна служба. Пиесите му получават признание от двора. Придворен драматург на Филип IV (1635). Участва като кирасир в битката при Тарагона (1640) в т. нар. Каталунска кампания (1640-1642) - потушаването на „Въстанието на жътварите”. Монах (терциарий) от ордена на Свети Франциск (1650), после е свещеник (1651). Служи в църквата „Свети Салвадор” в Мадрид. Личен духовник (кралски капелан) на Филип IV (1663) и на неговия наследник - Карл ІІ. Настоятел на йезуитското братство на св. Петър (1666). Според съставения от него списък преди смъртта му е автор на 120 комедии (т. е. драми), 80 религиозни драми („autos sacramentales”), 20 кратки комични пиеси и голям брой стихотворения и поеми. Драми: „Любов, чест и власт” (1623), „Смутената гора” (1623), „Макавеите” (1623), „Обасадата на Бреда” (1625), „Мистичната дама” (1629), „Къщата с две врати” (1629), „Пирът на Валтасар” (1634), „Любовта, най-голямото богатство” (1635), „Животът е сън” (1635), „За тайна обида - тайно отмъщение” (1635), „Трите най-големи чудеса” (1636), „Поклонение на Кръста” (1637), „Великият магьосник” (1637), „Лекарят на честа” (1637), „Художникът на позора” (1640), „Психея и Купидон” (1640), “Чистилището на свети Патрик” (1643), „Кметът на Заламеа” (1651), „Звяр, мълния и камък” (1652), „Ехо и Нарцис” (1661) „Статуята на Прометей”, „Чудото на Германия”, „Вечният принц”, „Военни поръчки”, „Вавилон - истински и мистичен”, „Хадо и Дивиса Леонидо и Марфиса”. Прекарва последните си години в бедност. Наричан от немските романтици (братя Шлегел и др.) „католическият Шекспир”. Създател на нов драматургичен жанр - религиозно-философската драма. Умира на 25.05.1681 г. в Мадрид. През 2010 г. е издадена книгата „Животът е сън”, издателство „Панорама”, в превод на Стоян Бакърджиев, включваща четири пиеси на писателя: „Лекар на своята чест”, „Непреклонният принц”, „Невидимата дама” и „Животът е сън”.

Публикации:

Поезия:

ЦВЕТЯТА/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 53 юли 2013

За Педро Калдерон де ла Барка:

СЛОВО ЗА КАЛДЕРОН/ автор: Георгий Степанов/ брой 53 юли 2013