Алексей Сурков

превод: Найден Вълчев

***
                   на София Кревс

Свети в малката печка жарта.
От смолата сълзичка блести
и хармоника пее в нощта
за далечните твои черти.

Твойто име нашепва с тъга
подмосковският вятър свиреп.
Аз бих искал да видиш сега
как тъгувам, любима, за теб.

Ти си нейде зад злия картеч.
Между нас - сняг и сняг заледен.
Ти си просто безкрайно далече,
а смъртта е на крачка от мен.

Пей, хармонико, с гневен диез,
пей, надпей този вихър суров.
Мен ме топли в землянката днес
негасимата моя любов.

***

Зная - ти ме чакаш и в съня си,
ти тъжиш пред залеза студен
и единствено писмата къси
те крепят пред утрешния ден.

Но за утрешния ден се сбраха
толкова отложени неща…
А ръката все за сбогом маха,
все сама е нашата врата.

Всеки знае нощем как сърцата
бият лудо в нашите гърди
и защо се стичат през писмата
на сълзите мокрите следи.

Но на прага ни да не застане
чужд ботуш и чужда цев сега,
ние тук наричаме измяна
даже и окопната тъга.

Днес не ни е нужна скръб такава,
ни униние, ни плач, ни мрак.
Да, войната още продължава,
но ще дойде краят й все пак.

И тогава всичко ще се сбъдне
и ще звънне светлият ни час.
В март ли, или в май това ще бъде -
ще е просто все едно за нас!