Аманда Айзпуриете

превод: Марко Марков

***

Колко по женски това е: да мериш чужди криле
като кадифено наметало от баснословното средновековие,
да нижеш пръстени на просешки пръсти, а в сърцето си
да усещаш барута, за друга птица отреден.

***

Тук от белия пясък някой
всяка утрин извайва русалка,
която се превръща в мараня през деня.
И вечер тук някой вае русалка,
която потъва с вълните в мрака.

Никой не моли русалката да остане -
на брега и така местата са малко.
Но казват, че подир залеза винаги
по брега броди невиждана светлина.

***

Когато успея да намеря свободно време,
когато ми остане малко свободна душа,
тогава за хартията свободно място няма.
Пак безсловесна ще бъде моята свобода -
свободата да живея в децата си в този
предгибелен свят,
да лежа сред цветя в обзета от тлен градина.

***

Под сводовете на здрача - през тази зима,
когато децата ми боледуваха и
аз работех за пари, без
надежда, без сили, без желание - под
дълбоките сводове… Не, в тъмнината
трескава, на улицата, където
отдавна фенерите са почупени, аз
срещнах поезията.Не успях
вежливо да й се усмихна - надолу
ме теглеше мрежата, пълна с храна и срам,
че нямах за нея ни думи, ни радост.
                                           А само
с очи й показах нагоре: виж
колко е мрака дълбок и плътен.