Блас де Отеро (Blas de Otero), испански поет, е роден на 15.03. 1916 г. в Билбао. Един от водещите представители на социалната и граждански ангажирана поезия на 50-те г. Учи право, но е принуден да напусне, за да се върне в Билбао. През 1935 г. завърши право в Сарагоса. През 1941 г. започва да работи като юрисконсулт. През 1943 г. записва философия в университета в Мадрид, но разочарован се завръща в Билбао. Член на Комунистическата партия (1952). Между 1956 и 1959 г. живее в Барселона. През 1960 г. посещава СССР и Китай. През 1964 г. се премества в Куба, където е удостоен с наградата „Каса де лас Америкас”, през 1967 г. се завръща в Мадрид. В ранния период от творчеството си е под влияние на мистиците Хуана де ла Крус и Тереса де Хесус, което се отразява в сборника „Религиозни химни” (1942). Автор на поетичните сборници „Ангел, нечовешки човечен” (1950), „Удвояване на съзнанието”, „Говори съвестта” (1951), „Искам мир и думата” (1955), „На испански” (1960), „Става дума за Испания” (1963), „Измислени и неизмислени истории” (1970) и др. В последните си години е суров критик на „историческото настояще” и лирик, обърнат към миналото („Поезия и история”, „Страна”, „Поезия с имена”). Съставител на антологии. На български стиховете му са поместени в „Мащехо и майко моя” (1970, превод: Стоян Бакърджиев и Румен Стоянов) и в „Испанска поезия” (библиотека „Световна класика, НК, 1978, превод: Александър Муратов и Атанас Далчев). Умира на 29.06. 1979 г. в Мадрид, където е погребан.

Публикации:

Поезия:

НЕ ЗАСПИВАЙ/ превод от испански: Росица Василева/ брой 50 април 2013

ИСПАНИЯ/ превод: Стоян Бакърджиев и Румен Стоянов/ брой 52 юни 2013