Бардил Малики

превод от английски: Петко Недялков

НАСТЪПВА ОНЗИ МИГ

Настъпва онзи миг - ще станa въздух,
с ръце на бриз косата ти да милвам,
ще стана огън, тялото ти който топли.
А в кораба на щастието: рул и мачта,
ще съм вълна в морето, де се гмуркаш,
да поиграя с форми и овална белота,
за жаждата ти ще съм изворна вода,
дърво и сянка, стол и люлка.
Трева да стана на ливада, де лудуваш,
да стана аромата на априлските цветя,
да стана плод, да можеш да ме вкусиш,
тогава само, въпреки здрачевината,
тогава само ти ще ми повярваш!

ГРАНИЦИ

И месеците - четири - отминаха,
откакто срещнах аз Фрозина
в блестяща лунна нощ
в горичката на болницата “Хаджикоста”,
потрепвам от преглеждащия глас
на лекарката ми Кристина,
потрепервам като дъбов лист
по езерото в Янина.

Аз знам,
настъпва онзи миг, когато
мъжете ще се ужасят и ще заекват
като деца, загубили домашния си ключ -
съкровище, висящо на врата им,
наместо евтин талисман.
Аз всеки ден се боря,
за да разкъсам границите на детето в мене,
от тебе - здравомислещия - да се отърва.