Силва Капутикян

превод: Петя Цолова

***
Ти отиде си вече, но зная аз, зная:
дето ти и да идеш, ще бъдем пак двама.
Тъй изпълних сърцето ти мъжко до края,
че за друга жена място никакво няма…

Уловиш ли във погледи пламнали трепет -
мен ще виждаш в очите на всяко момиче.
Ще дочуваш ли гласа ми във чуждия шепот -
той ще стига до тебе, на ласка приличен.

А минаваш ли по улици осветени -
в светлините усмивката моя ще дириш,
с лист допрат ли лицето ти вейки зелени -
мойта нежност в милувката ще намираш…

Увлекателна книга ли вечер разтвориш -
насред ред ще те парнат очите ми черни,
ще се вия край теб като дим на цигара,
ще долитам в прозореца - лъх на вечерник.

А прозорец затвориш ли - вятър ще стана,
дива буря ще стана - ще счупя стъклото,
в теб и стаята ти ще влетя запъхтяна,
ще разбъркам и душата ти, и живота…

Не, не можеш, не можеш да ме забравиш…