Йозеф Кайнар

превод: Пенчо Симов

ОГНЯРИТЕ НА МОЩНИТЕ ЛОКОМОТИВИ

Огнярите на мощните локомотиви
диамантени от пот
идваха при нас
и се оплакваха

Тъй горещо е на гърдите
а тъй студено на гърба
Няма никога да свикнем

А аз им казвах
Свикват само дребните души
с мечти за сирене за два и двайсет

Огняри сте на мощните локомотиви
затуй - за да не свикнете

УНГАРСКА ЕСЕН

Понеже викал повече от другите,
очите му взели.
Понеже по-дълбоко чувствувал от другите,
изтръгнали му от гърдите
сърцето смело.
Понеже толкова обичал своята страна,
издигнали го за врата във въздуха.

- Не се надигай, планина, към облаците!
Не се изпълвай, чело, с нови мисли!
О, спри се, време,
тъй както в тялото - кръвта!

Но тази планина
се възвишава пак
и с нови мисли челото е пълно,
над Пустата минават вятъра и песента, и времето,
а пък кръвта,
а пък кръвта тече.