Йозеф Кайнар
Йозеф Кайнар, (Josef Kainar, 29.06.1917, Пшеров, Моравия, Австро-Унгария - 16.11. 1971, Добржиш, до Прага) е чешки поет, драматург, преводач, музикант, художник, илюстратор. Роден в семейство на железопътен работник. Пише стихове и свири в любителски джазов оркестър от ученик. Учи в Пражкия философски факултет (1938-1939), не завършва поради Втората световна война. По време на войната работи на различни места като журналист, след това - в редакцията на „Равенство” в град Бърно. Пак по време на войната се включва в известната „Група 42″, обединяваща поети и художници. От 1947 г. се занимава само с писателски труд. Сътрудничи на пражкия „Сатиричен театър” с пиеси. Автор на поетичните сборници „Приключения и по-малки стихотворения” (1940), „Съдби” (1947), „Нови митове” (1948), „Голямата любов” (1950), „Чешки сън” (1953, в последните два показва уважението си към Й. В. Сталин), „Обичам човека до болка” (1959), „Клетникът и песента” (1960), „Моят блус” (1966), „Стихове и блус” (избрани стихове, 1978). Дълго работи като журналист, рисува карикатури за вестници. Автор на текстове за песни, актуални стихотворни реплики за радиото, сатирични пиеси, хумористични приказки. Има рисунки за деца. Превежда от френски и немски. Носител на Държавна награда. Заслужил деятел на културата.
Публикации:
Поезия:
ОГНЯРИТЕ НА МОЩНИТЕ ЛОКОМОТИВИ/ превод: Пенчо Симов/ брой 52 юни 2013
