ТРАГИЗМЪТ НА ГИБЕЛТА
В памет на Олег Михайлов
превод: Литературен свят
На 9 май 2013 г. трагично загина в пожар на вилата си в Переделкино изтъкнатият руски писател Олег Николаевич Михайлов. Бог да го прости! За нивото на русофобията на държавно ниво у нас е характерно и това, че нито едно издание - електронно или на хартия, не спомена за кончината на Михайлов. По-долу публикуваме текста в негова памет от Марк Любомудров, поместен в „Русский вестник”, „Русское воскресение” и други издания.
Редакцията
Изгубихме още един забележителен съратник и приятел - няма го вече сред нас Олег Михайлов… Съвсем наскоро изпратихме последния им път Сава Ямшчиков, Сергей Семанов, Леонид Бородин - безстрашни и могъщи бойци от Руската Съпротива. Те, както и Олег Михайлов, бяха от поколението, което премина в настъпление след сплотилата ни историческа новгородска конференция «Хилядолетните корени на руската култура» (1968).
Олег Михайлов беше един от най-надарените и дейни опълченци, от онези, които влизаха в московския Руски клуб. С неистовия му труд беше създадена обширна библиотека от книги, оказали мощно въздействие върху националния обществено-културен живот.
Олег като млад беше учил в Суворовското училище, имаше зад гърба си богато офицерско родословие. И в характера му се чувстваше «военното», спомням си разпалената му, неведнъж повтаряна реплика: «Аз не съм интелигент. Аз съм офицер!». И темите на книгите си избираше в съответствие с това. С бойна нагласа се раждаха документално-художествените му романи за Суворов, Ермолов, Кутузов. В същата редица са и книгите му за великите руски патриоти - за поета и държавника Державин, за император Александър III.
С патоса на защитата на родната култура е пронизана една от първите му, получили голям резонанс книги «Вярност. Родина и литература» (1974), където в главата «В търсене на хуманизма» е разгърната безпощадна характеристика на рускоезичната и всъщност русофобска т. н. одеска литературна школа.
Общопризнат и огромен е приносът на Олег за завръщането в нашето културно-историческо всекидневие на творчеството на писателите от руската емиграция (Бунин, Шмельов, Зайцев, Куприн и др.).
Олег Николаевич Михайлов беше всестранно надарена личност, притежаваше универсален талант - учен филолог, историк, философ, литератор-белетрист. Имаше неизчерпаема работоспособност. Характерът му беше открит и доброжелателен, изпълнен с духа на другарство и любов към приятелите и съратниците. Понякога нелишен от наивна доверчивост. Неслучайно негов любим композитор беше немският сантиментален романтик Шуберт. Можеше да се надсмее над себе си понякога много сурово. Но не помня за някого от нас да е казал лоша дума.
За последен път се видях с Олег през ноември 2009 г. в ЦДЛ, на юбилея на Виктор Петелин. Отдавна не се бяхме срещали и започнахме да си спомняме миналото. Олег изведнъж ми припомни наш отдавнашен диалог - за съдбите ни, за призванията и пътищата, които избираме, - в който съм го посъветвал, за да намери покой, да иде в манастир. Според думите му, този мой съвет го поразил и кой знае защо задълго останал в паметта му (аз самият отдавна съм забравил за този наш разговор). Може би вече тогава в моя другар е съзрявало влечението към отшелничество, отвращението от столичната суматоха. И именно такъв бе начинът му на живот през последните години.
Трагизмът на гибелта на Олег Михайлов се усилва от това, че в пожара изгоряха и уникалният му архив, и библиотеката му, в която имаше множество редки Книги.
Смъртта на Олег Михайлов, изтъкнатия представител на съвременния Руски Елит, ни даде много уроци. В Русия има пожар. За него ни предупредиха преди четвърт век мъдрият Валентин Распутин в едноименната си повест. Народът, Отечеството, всички ние - сме в опасност!
Скъпи Олег, ти загина като офицер на поста си. Паметта за теб ще бъде нетленна.
Русский вестник, 26.05.2013
