Олег Николаевич Михайлов, руски писател, литературовед, доктор на филологическите науки, е роден на 18.06.1932 г. в Москва. Баща му произхожда от селяните на Вяземска околия, Смоленска губерния; служи в Първата световна война като подпоручик, Георгиевски кавалер, след революцията - кадрови офицер от Червената армия. Майката на писателя е от семейство на потомствени военни. Михайлов завършва Курското суворовско училище (от 1943), завършва средно образование (1950) в Москва и филологическия факултет на МГУ (1955). През 1955-1958 г. е аспирант в Института за световна литература. Печата от 1954 г. Първите му публикации са свързани с литературата на руската емиграция. В 1967 г. излиза книгата му «Иван А. Бунин. Очерк за творчеството му». Заставайки на последователни руски патриотични позиции, Михайлов през 70-те г. заедно с др. «русофили» е нападан от масонския мракобес А. Н. Яковлев. Писателят води и активна обществена дейност в рамките на ВООПИК и «Руския клуб». От началото на 70-те г. се занимава с историческата тематика. През 1973 г. се появява книгата му «Суворов», която е преведена на 10 чужди езика. През 1977 г. публикува роман за Г. Р. Державин, в 1983 - историческия роман «Генерал Ермолов», за героя от войната - 1812 и безстрашния «проконсул на Кавказ», повест за героя от руско-турската война 1877-1878 Й. В. Гурко «Генерал “Вперед”» (1978) и «Славный год войны народной» (1990) - за Отечествената война - 1812, историческия роман «Кутузов» (1987) и романа «Забытый император» (1996) - за Александър III. Изявява се и като критик и литературовед: «Верность. Родина и литература» (1974), «Страницы русского реализма» (1982), «Страницы советской прозы» (1984), монографии за руски писател «Строгий талант. Иван Бунин… Жизнь. Судьба. Творчество» (1976), «Куприн» (1981), «Мироздание по Леониду Леонову» (1987), «Юрий Бондарев» (1976). Дългогодишното му изучаване на литературата на емиграцията завършва с «Литература русского Зарубежья» (1995) и «От Мережковского до Бродского» (2001). Като «чист» прозаик се изявява от 1978 г. с романа «Час разлуки», в 1981 г. - със сборниците с разкази «Маленькая Наташа» и «Особняк с фонариками» (роман, разкази, 1987), с романа за перестройката и събитията от последните години «Пляска на помойке» (2000). Издава биографичните книги «Лишь слову жизнь дана. Жизнь Бунина» (2000) и «Мне нужно только родное. Жизнь Куприна» (2001). Михайлов е завеждащ сектор по литература, създавана от руснаците в чужбина към Института за световна литература на РАН (от 1987). Издава «Избрано» (в 2 т., 1989), «Исторически произведения» (в 3 т., 2002-2003). Осъществява първите съветски издания на Ив. Шмельов, А. Аверченко, Тефи, Ев. Замятин, Вл. Набоков, Д. Мережковски. Носител на Наградата на Министерството на отбраната (1980) - за романа «Суворов», Общоруската историко-литературна награда «Александър Невски» (2005) - за книгата «Генерал Ермолов». Загива трагично на 09.05.2013 г. в пожар във вилата му в Переделкино. В пожара са унищожени и уникалният му архив и библиотека.

Публикации:

За Олег Михайлов:

ТРАГИЗМЪТ НА ГИБЕЛТА/ автор: Марк Любомудров/ брой 52 юни 2013