Луис де Гонгора

Луис де Гонгора-и-Арготе (Luis de Gоngora y Argote), испански поет от еврейски произход, е роден на 11.07.1561 г. в Кордова в състоятелно семейство на корехидор - съдебен изпълнител. Учи право в университета в Саламанка. Около 1585 г. се връща в Кордова и приема духовен сан. Служи като каноник в катедралата в Кордова. Публикува първите си стихове през 1580 г. От 1589 г. до 1609 г. пътува из страната, изпълнявайки различни църковни поръчения. Връща се в родния си град през 1609 г. През 1617 г. заминава за Мадрид и същата година става кралски капелан - награда за „Панегирик в чест на херцог Лерма” (1609). До 1626 г. живее при двора на крал Филип ІІІ в Мадрид. През 1627 г. се разболява, губи паметта си и се връща окончателно у дома, където умира в голяма бедност скоро след това от апоплексия. Приживе не публикува нито една книга. В първия период от творчеството си (до 1610 г.) пише лирични и сатирични стихове - традиционните сонети, романси, летрили, оди („Ода за въоръжаването на Филип II срещу Англия”, 1588), поеми, проличава стремежът му към народното и празничното начало. През втория му период (след 1610) са създадени „Ода за завземането на Лараче”, митологичната поема „Легенда за Полифем и Галатея” (1613), цикъла „Поеми на уединението” (1613, незавършен). В тях Гонгора се проявява като привърженик на „чистата поезия”, използва много усложнен стил и синтаксис, маниерност, ефектни похвати, претрупва стиховете с митологични образи и отпратки, неологизми, игра на думи, сложни метафори, перифрази, практическа липса на сюжет, а възгледите му са песимистични. Високо ценен от Сервантес, Гонгора предизвиква резките нападки и сатири от страна на Лопе де Вега, Калдерон, Кеведо и др. Сборникът му, наречен „Съчинения в стихове на испанския Омир” е публикуван през 1627 г. - годината на смъртта му. През 1633-1634 г. излизат пълните му събрани съчинения. Умира на 23.05.1627 г. в Кордова.


Публикации:


Поезия:

СОНЕТЕН ТРИПТИХ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 52 юни 2013