Олдржих Вихлидал

превод: Вътьо Раковски

О, колко ризи! Колко пъти тя
пръст тънък към езика си прегъна,
докато на ютиеното дъно
засъска слюнката като змия.

Като слепец по букви цели дни
тя свойте пръсти нежни бавно движи
по тези топли, твърди още ризи,
за да прегръщат слабите жени.

При екзекуция както на злодея
главата свиват, тялото под нея
и връзват му ръцете на гърба,

яките и ръкавите тя свива
така, че взема ли да ги развивам,
страхувам се да не я оскърбя.