Олдржих Вихлидал (Oldrich Vyhlidal, 4. 01. 1921, Холешов - 14. 05. 1989, Прага) е чешки поет и преводач. Роден в работническо семейство. Завършва средно образование в родния си град (1941), по същото време преживява тежък инцидент с увреждане на гръбначния стълб. След войната учи психология и социология в Пражкия философски факултет. Работи като фабричен работник. През 1948 г. се премества в Прага, където публикува от 1951 г. и работи в издателства. От 1959 г. до пенсионирането си през 1980 г. е редактор в издателство „Чехословашки писател”. Привърженик на реалистичната поезия. Автор на стихове, преводи, есета, статии. Пише сонети. Книги: „Река под прозореца” (1956), „Гнезда във водата” (1959), „Снимане на образи” (1966), „Под настъплението на звездите” (1970), „Родословие” (избрани стихове, 1970), „Свято семейство” (1972), „Жалби и помилване” (избрани стихове, 1975), „Диви дървета” (1977), „Бащини ръце” (1978), „Водопад” (1979), „Сонети” (1983), „Сватбен подарък” (1985) и др. Превежда поезия от арменски, румънски, корейски, словашки, български, немски, унгарски и др. Участва със свои преводи в антологиите „Десет български поети” (1974) и „Българска поезия на 20 век” (1983), в книга на Вътьо Раковски (1984) и др.

Публикации:

Поезия:

ГЛАДАЧКА/ превод: Вътьо Раковски/ брой 52 юни 2013