ПО СЕННИЯ ПЛОЩАД ВЪРВЯХ…
превод: Андрей Германов
***
По Сенния площад вървях
аз вчера вечер в здрача.
Там млада селянка видях
под бича на палача.
Той шиба. Кръв! Ни звук, ни глас -
тя даже не простена.
На Музата си казах аз:
„Сестра си виж рождена!”
1848
—————————–
На Сенния площад в Петербург са нанасяли телесните наказания на крепостните селяни. бел. прев.
—————————–
ПИЯНИЦА
Във трезво положение
животът е горчив.
Душевно угризение
и гняв, и срам парлив,
в гърдите скръб мъчителна…
И търсиш като луд
ту слава съблазнителна,
ту грях, ту тежък труд…
По-бедна става бедната
къщурка в трезвен час
и твойта майка, бледната,
по-бледна е тогаз.
Кому ли ти потребен си -
объркано вървиш,
от всички и от себе си
самичък се гнусиш,
от злоба път не виждаш ти…
Във всеки твой парцал
с насмешчици обиждащи
светът се втренчва цял!
И всичко в сън сънувано,
красиво и в лъчи
върти се разлудувано
пред твоите очи!
И триста изкушения
раздразват те така,
че мамят престъпления
нетвърдата ръка…
А малко искат всичките -
за мама трябва цяр
и дрешки за сестричките…
И ти ще бъдеш цар!
Да, да не беше тежкия
унищожаващ труд,
живял бих по човешки аз,
не бих пил като луд!
От твоя път губителен
отказал бих се аз
и в друг труд, обновителен,
изгарял бих тогаз!
Но вън враждебно чака те
светът в мъгла обвит…
Един път за бедняка е -
към кръчмата - открит!
1845
—————————–
КРАДЕЦ
На весел пир поел, в пресечка замърсена,
бях вчера поразен от безобразна сцена:
откраднат бе геврек от дребен продавач.
Той трепна, побледня, повдигна вой и плач
и хукна, закрещя: „Крадеца! Дръжте, хора!”
Крадецът беше спрян и хванат посред сбора
от нароен народ - геврека бе наял
и мръсен беше, бос, навлякъл сив парцал.
На болното лице изписали се бяха
отчаяна молба, надежда, срам, уплаха…
Довтаса полицай и втори викна той,
започна разпит строг и след това стражаря
престъпника напред подкара под конвой.
На спрелия колар извиках аз да кара…
И богу от сърце благодарих на глас
за туй, че цял имот в наследство имам аз…
1850
—————————–
ВАНКА
Смях! - Ванка файтонджията глупак,
за да направи мъничка аванта,
последната токичка лъсна чак
на старата си, уморена кранта.
Продажен свят! И ти ли не така,
придавайки си красота фалшива,
приглаждаш всеки косъм със ръка
по своята глава полуплешива?
Но вий - коларят смешен, вдетинен
и толкоз пищно вчесаната дама -
не весел смях възбуждате у мен -
навсякъде е скрита мрачна драма.
1850
—————————–
***
Насмешките ти не обичам аз.
Те са за хора празни и унили,
а ние с тебе чувства сме целили
и капка чувство все сме съхранили -
насмешките съвсем не са за нас!
Додето още срамежливо, нежно
по-дълго да си с мен желаеш ти,
докато още в мен кипят метежно
ревнивите тревоги и мечти -
не бързай с таз раздяла неизбежна!
И без това е близко вече тя:
кипим по-силно, пълни с жажда буйна,
но в нас със таен хлад пълзи скръбта.
Реката по е бурна в есента -
по-хладна е вълната бързоструйна…
1850
—————————–
***
Във столицата - глъч, витии,
кипи словесната война,
а там - във селската Русия
цари вековна тишина.
Там само тихи ветри плуват
над върбовите върхове
и се люлеят, и лудуват,
и майката - земя целуват
безбройни златни класове…
1857
—————————–
РАЗМИСЪЛ
Много бедна е земята ни -
няма и трева за кравата.
Само си седи, почесвай се
и ругай живота здравата.
Спиш, не спиш - лежи на печката,
милвай се на гладно с милата,
трупай нови тежки дългове,
пръскай си без ползи силата.
А беда по-лоша има ли -
да те гони вечно нуждата!
Тръгнеш да се цаниш някъде -
все по хората, по чуждото!
Семипалови, търговците,
никак не признават постите
и като вода във чашата
сипват масло: не са прости те!
В празник имат тлъсто овнешко,
над чорбата пара носи се -
ще се пръснат от преяждане,
па току отпуснат пояси!
Хъркат цяла нощ преситени,
денем работят стопаните.
Ей! Вземете ме на работа,
че за труд сърбят ме дланите!
Заповядайте през лятото
да обръщам целините ви,
заповядайте през зимата
да сека дърва в горите ви -
как ще падат с трясък дъбове
и ели със смях накитени:
как ще бляскат като сребърни
в бял калпак от скреж косите ми!
1861
—————————–
ПАК ТРОЙКА
1.
Колар наперен, буйна тройка,
звънче под шарена дъга,
в калта коне със стъпка бойка
търчат. И в тройката сега
седи намръщен, с вид победен,
стражар с мустаци цял аршин,
а редом с него - тих и бледен,
двайсетгодишен господин.
Запенени, летят конете
и адски вият ветровете,
обвито небето с мрак…
Ни къща, ни пътека крива,
намръщен, мокър гъсталак…
Къде ли тройката отива?
Бог знай къде - във пустош дива.
2.
Какво престъпно, лошо нещо
извърши? И какво си ти?
Ти може би на нощна среща
съпруга чужда прелъсти?
Но нейният съпруг ревниво
те проследи и оскърби,
а ти, безумец, горделиво,
не изтърпя и го уби?
Мълчи той. Бурята напира,
стражарят кръчмица съзира
и важно заповядва: „Стой!”
Там девет чашчици изпива
и тройката по пътя свой
отлита с гръм и звън - отива
бог знай къде във пустош дива.
3.
Или погуби те със страшна
съблазън жълтият метал?
Дете на користта сегашна,
ти чужд имот си пожелал?
И дом добре познат, когато
градът е стихнал уморен,
обрал си с взлом, но в тъмнината
си бил открит и уличен?
Мълчи той. Вие бесен вятър,
прегърнал го като приятел,
пияният стражар пъхти.
Ту пей коларят, ту сънливо
подсвирва. Тройката лети,
гърми, звъни в калта - отива
бог знай къде във пустош дива.
4.
Или ти никой не окраде -
не си от тоя род артист,
а твойто име, син на ада,
е кръвожаден нихилист?
Какво ли пъклено коварство
замисли да осъществиш -
да сринеш руското ни царство,
инспектора да заклеймиш?
Мълчи той. Вият ветровете,
уплашени пръхтят конете,
встрани отбиват, и камшик
над тях коларят с вик извива.
Колата иззад хълма в миг
се мярва, скрива се - отива
бог знай къде във пустош дива…
1867
—————————–
МОЛЕБЕН
Нашето село от глад е обхванато.
Утрото - тъжно: мъгли, дъждове.
Нейде далече се чува камбаната -
хората в черква зове.
Нещо тържествено и повелително
чува се в глухия ек.
В черквата бях в това утро молитвено
и ще го помня навек.
Цялото жълто от глад население
богу се моли със стон -
моли от гладната смърт избавление -
бие поклон след поклон.
По-строг да бъде духът му не може,
по-съкрушен го не знам:
„Чуй ти народа, помилвай го, боже -
шепнех неволно аз сам.
Чуй ти сърдечното наше стенание
и на онез помогни,
гдето се мъчат във вечно изгнание,
гният зад хладни стени,
гдето познаха на битките злобата
и устояха докрай -
чуха последната песен на робите -
своята милост им дай!”
1876
—————————–
***
О, Муза! Вече съм пред гроба!
Дори да съм и виноват,
сто пъти да увеличат
вината хората от злоба -
ти не плачи, не може, виж,
да се погаври с нас тълпата -
помежду мене и сърцата,
знам, няма ти да позволиш
да се унищожи съюза.
Без обич само чужденец
ще спре пред тази без венец
от бич окървавена Муза!
1877
—————————–
ПОДРАЖАНИЕ НА ШИЛЕР
1.
СЪЩНОСТ
Ако за тебе са ясни
и добрини, и злини,
всички са теми прекрасни -
музата смело викни!
Музата те посетила;
смътно блуждай твоят взор!
Първият миг крие сила! -
Почвай! Спри празния спор!
2.
ФОРМА
Формата ти помъчи!
Иска си всяка поема
свой стил за своята тема!
Стих от желязо сечи!
Строго, отчетливо, свято
правило следвай най-строго:
нека са малко словата,
мислите - много!
1877
***
Вчерашний день, часу в шестом,
Зашел я на Сенную;
Там били женщину кнутом,
Крестьянку молодую.
Ни звука из ее груди,
Лишь бич свистел, играя…
И Музе я сказал: “Гляди!
Сестра твоя родная!”
1848
—————————–
ПЬЯНИЦА
Жизнь в трезвом положении
Куда нехороша!
В томительном борении
Сама с собой душа,
А ум в тоске мучительной…
И хочется тогда
То славы соблазнительной,
То страсти, то труда.
Все та же хата бедная -
Становится бедней,
И мать - старуха бледная -
Еще бледней, бледней.
Запуганный, задавленный,
С поникшей головой,
Идешь как обесславленный,
Гнушаясь сам собой;
Сгораешь злобой тайною…
На скудный твой наряд
С насмешкой неслучайною
Все, кажется, глядят.
Все, что во сне мерещится,
Как будто бы назло,
В глаза вот так и мечется
Роскошно и светло!
Все - повод к искушению,
Все дразнит и язвит
И руку к преступлению
Нетвердую манит…
Ах! если б часть ничтожную!
Старушку полечить,
Сестрам бы не роскошную
Обновку подарить!
Стряхнуть ярмо тяжелого,
Гнетущего труда, -
Быть может, буйну голову
Сносил бы я тогда!
Покинув путь губительный,
Нашел бы путь иной
И в труд иной - свежительный -
Поник бы всей душой.
Но мгла отвсюду черная
Навстречу бедняку…
Одна открыта торная
Дорога к кабаку.
1845
—————————–
ВОР
Спеша на званый Пир по улице прегрязной,
Вчера был поражен я сценой безобразной:
Торгаш, у коего украден был калач,
Вздрогнув и побледнев, вдруг поднял вой и плач
И, бросясь от лотка, кричал: “Держите вора!”
И вор был окружен и остановлен скоро.
Закушенный калач дрожал в его руке;
Он был без сапогов, в дырявом сертуке;
Лицо являло след недавнего недуга.
Стыда, отчаянья, моленья и испуга…
Пришел городовой, подчаска подозвал,
По пунктам отобрал допрос отменно строгой,
И вора повели торжественно в квартал.
Я крикнул кучеру: “Пошел своей дорогой!” -
И богу поспешил молебствие принесть
За то, что у меня наследственное есть…
1850
—————————–
ВАНЬКА
Смешная сцена! Ванька - дуралей,
Чтоб седока промыслить побогаче,
Украдкой чистит бляхи на своей
Ободранной и заморенной кляче.
Не так ли ты, продажная краса,
Себе придать желая блеск фальшивый,
Старательно взбиваешь волоса
На голове, давно полуплешивой?
Но оба вы - извозчик - дуралей
И ты, смешно причесанная дама, -
Вы пробуждаете не смех в душе моей -
Мерещится мне всюду драма.
1850
—————————–
***
Я не люблю иронии твоей.
Оставь ее отжившим и не жившим,
А нам с тобой, так горячо любившим,
Еще остаток чувства сохранившим, -
Нам рано предаваться ей!
Пока еще застенчиво и нежно
Свидание продлить желаешь ты,
Пока еще кипят во мне мятежно
Ревнивые тревоги и мечты -
Не торопи развязки неизбежной!
И без того она не далека:
Кипим сильней, последней жаждой полны,
Но в сердце тайный холод и тоска…
Так осенью бурливее река,
Но холодней бушующие волны…
1850
—————————–
***
В столице шум, гремят витии,
Кипит словесная война,
А там, во глубине России -
Там вековая тишина.
Лишь ветер не дает покою
Вершинам придорожных ив,
И выгибаются дугою,
Целуясь с матерью-землею,
Колосья бесконечных нив…
1857-1858
—————————–
ДУМА
Сторона наша убогая,
Выгнать некуда коровушку.
Проклинай житье мещанское
Да почесывай головушку.
Спи, не спи - валяйся по печи,
Каждый день не доедаючи,
Трать задаром силу дюжую,
Недоимку накопляючи.
Уж как нет беды кручиннее
Без работы парню маяться,
А пойдешь куда к хозяевам -
Ни один-то не нуждается!
У купца у Семипалова
Живут люди не говеючи,
Льют на кашу масло постное
Словно воду не жалеючи.
В праздник - жирная баранина,
Пар над щами тучей носится,
В пол-обеда распояшутся -
Вон из тела душа просится!
Ночь храпят, наевшись до поту,
День придет - работой тешутся…
Эй! возьми меня в работники,
Поработать руки чешутся!
Повели ты в лето жаркое
Мне пахать пески сыпучие,
Повели ты в зиму лютую
Вырубать леса дремучие,-
Только треск стоял бы до неба,
Как деревья бы валилися;
Вместо шапки белым инеем
Волоса бы серебрилися!
1861
—————————–
ЕЩЕ ТРОЙКА
1.
Ямщик лихой, лихая тройка
И колокольчик под дугой,
И дождь, и грязь, но кони бойко
Телегу мчат. В телеге той
Сидит с осанкою победной
Жандарм с усищами в аршин,
И рядом с ним какой-то бледный
Лет в девятнадцать господин.
Все кони взмылены с натуги,
Весь ад осенней русской вьюги
Навстречу; не видать небес,
Нигде жилья не попадает,
Все лес кругом, угрюмый лес…
Куда же тройка поспешает?
Куда Макар телят гоняет.
2.
Какое ты свершил деянье,
Кто ты, преступник молодой?
Быть может, ты имел свиданье
В глухую ночь с чужой женой?
Но подстерег супруг ревнивый
И длань занес - и оскорбил,
А ты, безумец горделивый,
Его на месте положил?
Ответа нет. Бушует вьюга.
Завидев кабачок, как друга,
Жандарм командует: “Стоять!”
Девятый шкалик выпивает…
Чу! тройка тронулась опять!
Гремит, звенит - и улетает
Куда Макар телят гоняет.
3.
Иль погубил тебя презренный,
Но соблазнительный металл?
Дитя корысти современной,
Добра чужого ты взалкал,
И в доме, издавна знакомом,
Когда все погрузились в сон,
Ты совершил грабеж со взломом
И пойман был и уличен?
Ответа нет. Бушует вьюга;
Обняв преступника, как друга,
Жандарм напившийся храпит;
Ямщик то свищет, то зевает,
Поет… А тройка все гремит,
Гремит, звенит - и улетает
Куда Макар телят гоняет.
4.
Иль, может быть, ночным артистом
Ты не был, друг? и просто мы
Теперь столкнулись с нигилистом,
Сим кровожадным чадом тьмы?
Какое ж адское коварство
Ты помышлял осуществить?
Разрушить думал государство,
Или инспектора убить?
Ответа нет. Бушует вьюга,
Вся тройка в сторону с испуга
Шарахнулась. Озлясь, кнутом
Ямщик по всем по трем стегает;
Телега скрылась за холмом,
Мелькнула вновь - и улетает
Куда Макар телят гоняет!..
2 марта 1867
—————————–
МОЛЕБЕН
Холодно, голодно в нашем селении.
Утро печальное - сырость, туман,
Колокол глухо гудит в отдалении,
В церковь зовет прихожан.
Что-то суровое, строгое, властное
Слышится в звоне глухом,
В церкви провел я то утро ненастное -
И не забуду о нем.
Всё население, старо и молодо,
С плачем поклоны кладет,
О прекращении лютого голода
Молится жарко народ.
Редко я в нем настроение строже
И сокрушенней видал!
“Милуй народ и друзей его, боже!-
Сам я невольно шептал.-
Внемли моление наше сердечное
О послуживших ему,
Об осужденных в изгнание вечное,
О заточенных в тюрьму,
О претерпевших борьбу многолетнюю
И устоявших в борьбе,
Слышавших рабскую песню последнюю,
Молимся, боже, тебе”.
Декабрь 1876
—————————–
***
О муза! я у двери гроба!
Пускай я много виноват,
Пусть увеличит во сто крат
Мои вины людская злоба -
Не плачь! завиден жребий наш,
Не наругаются над нами:
Меж мной и честными сердцами
Порваться долго ты не дашь
Живому, кровному союзу!
Не русский - взглянет без любви
На эту бледную, в крови,
Кнутом иссеченную музу…
декабрь 1877
—————————–
ПОДРАЖАНИЕ ШИЛЛЕРУ
1
СУЩНОСТЬ
Если в душе твоей ясны
Типы добра и любви,
В мире все темы прекрасны,
Музу смелее зови.
Муза тебя посетила:
Смутно блуждает твой взор!
В первом наитии сила!
Брось начатой разговор.
2
ФОРМА
Форме дай щедрую дань
Временем: важен в поэме
Стиль, отвечающий теме.
Стих, как монету, чекань
Строго, отчетливо, честно,
Правилу следуй упорно:
Чтобы словам было тесно,
Мыслям - просторно.
конец 1877
