Розе Ауслендер

превод: Йонка Христова

последни стихове

***
Писмо от рози
ароматът им
прегръща
дъха ми
писмо от богородички
есенно-пъстри
сбогом

***
И все пак рози
в разгара на лятото
пеперуди
крило на чайка
над реката
Не
не забравям
дамгосаните години
не забравям че ботуши
стъпкаха дъгата
и се готвеха
да ни превърнат
в огнени рози огнени пеперуди огнени криле
и все пак в разгара на лятото
ароматът на
две криле над реката
злато по кожата ми
и мъртви рози
на разсъмване

***
Мракът израства
от светлината
студено е
замръзваме
открадни искрица
слънце
запали огън
от слама
на улицата
стопли
думата си

***
Никакви стихове
в момента
искам да живея
утре
може би
ще намеря думи
бял лист
гора с птици
Наострям уши
взирам се с очите
на нощна птица
никакви стихове
утре
може би

***
Аз съм
Каин
аз те убих
Авел
възкръснал мой брате
Цял живот
отмъщавам
на себе си
Но какво
правиш ти тук
при моя
прокълнат род

***
Слушам монолога
на луната
Жълтите й срички
капят в чашата ми
Ще се намерим
отново
ако сме останали
деца

***
Сутрин
славей
в градината
Отгатнал е
моята песен
от корпина и болка

***
Лете
чувам пчелите
зиме студа
Пия
меда на нежността ти
и леда
на присъствието ти
Две чудеса
в едно блюдо

***
Събирам
загубите си
в дълбок съд
цъфтят черно
като ухание на мак
в моята ничия земя

***
От слънцето
падат пчели
в светлината ми
Вълшебство
танцува
с моята сянката
На края на времето
ще се прегърнем
и ще се сбогуваме
със земята
Тя ще ни
закриля

***
Възкръсналият
целува
замръзналите ми думи
мъртви души
ме молят
за стих
който да удуши
червеите

***
Когато избягах
от детството
щастието ми
угасна
в чужбина
Когато
се вцепених
в гетото
сърцето ми
се вледени
в скривалището в мазето
Аз оцеляла
от ужаса
пиша от думи
живот

***
В сърцето на слънцето
откривам
един кос
Пее ми
чудни песни
целият ден
Сребърни сълзи
капят надолу
в рая на мъртвите
Свикнала съм
да гуляя
с мъртви приятели
Те не са забравили
обличам рокля от облаци

***
По заледения прозорец
цъфтят цветя
в този източен град
Ние сме чужд
малък народ
без щит
и защита
изоставени на произвола
на бялата смърт

***
Чувствам го
Аз съм
Дон Кихот
Боря се смело
за една дума
Санчо Панса
е моя сянка
Съмнението
идва
Прободи го
с рапирата

***
Плъзгам се
с носилка
над пустинните пясъци
Бреговете на Израел
омайващи
и все пак
чужди
море и светкавица
кратко щастие
Леглото
неизменно ме връща
обратно

***
Аз
дъщеря на Мойсей
бродя из пустинята
Чувам песен
пясък и камъни плачат
Глад

***
Витая над
света
в очакване
на вълшебна дума
Мълчание
Няма съм
Ангеле
защо не ми
помогнеш

***
Играем
в прохладната гора
къпем се
в потока
крадем череши
две диви деца
Ти казваш
забрави
Това не се забравя
беше най-хубавото
в живота ми
Приятелят
е мъртъв
Аз
още играя

***
Полумрак
след буря
танцуват
облаци от стъкло
птици
играят в прозореца
Хармония
Забрави
жестокостта
Прости
злото
Обичай
мъртвите си

***
Летя
от небе до небе
хвърлям облаци в светлината
Обкръжена от Жар - птици
издишвам стих след стих

***
Вълшебни знаци
от величественото
звездното царство
Когато дойдат
думите
плача
от радост
че мога да пея

***
Колело
от облачна руда
Светкавица
която не иска
да ме обича
Дъх на цветя
където пее пролет
Кълна се
паролата е
любов

***
Няма да броя
орехите
разпиляни
от вятъра
Няма да се надявам
на синьо чудо
Не чакам отговор
Нищо не се
променя
Нищо не остава
същото

***
Предай се
Сънят ще изживее
живота ми
до край