Новалис (Novalis, псевдоним на барон Георг Филип Фридрих Леополд фон Харденберг, Georg Philipp Friedrich Freiherr von Hardenberg), немски поет-романтик и мистик, е роден на 2.05. 1772 г. като второ от 11 деца в замъка Обервидерщет в планината Харц (Саксония) в старо благородническо семейство на едрия земевладелец Хайнрих Улрих Еразмус фон Харденберг и Аугуста Бернхардина, по баща Белциг. Предците на поета, живеещи от XII в. в Долна Саксония се наричали фон Роде, което официално в онези времена на латински се превеждало като „де Новали”. Името Novalis означава “новина” или “целина”, подготвена за оран земя. През 1780 г. заболява тежко, семейството се премества във Вайзенфелс след служебно повишение на бащата. На 12 г. вече знае т. нар. „мъртви езици” - латински и древногръцки, учи френски, италиански и английски език. Първите му стихове се появяват през 1788 г. До 14 г. е възпитаван в дух на строго и благочестиво лутеранство, което по-късно намира отражение в „Духовни песни” (Geistliche Lieder, 1799). После до 15 г. живее в дома на чичо си Фридрих Вилхелм фон Харденберг - по-голям брат на баща му. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен (1790), право, математика и философия в Йена (1790-1791). В зимния семестър 1790-1791 г. курс по история на европейските държави и отделна лекция за кръстоносните походи им чете Фридрих Шилер, когото поетът високо цени. През октомври 1791 г. Новалис продължава обучението си в Лайпциг, където общува с философа Шелинг и братята Шлегел. Завършва във Витенберг през 1794 г. През същата година се запознава със Софи фон Кюн (Sophie von Kuhn), за която се сгодява през 1795 г. Софи умира през 1797 г. на 15 г. През есента на 1797 г. поетът постъпва в Минната академия във Фрайберг (Саксония) - 1797-1798. През 1798 г. се появява „Цветен прашец” в списание “Атенеум”. В периода 1799-1800 г. пише романа си в 2 части „Хайнрих фон Офтердинген”, останал незавършен. Създава „Химни към нощта” (1799-1800). Автор на „Студии за Фихте” (1795), „Студии за Кант”(1797), романа „Учениците в Саис” (1798). Статиите му са публикувани под заглавието „Фрагменти” (1795-1800). От 1799 г. работи като кандидат-съдебен администратор във Вайсенфелс. Умира на 28 г. на 25.03. 1801 г. във Вайсенфелс от белодробна туберкулоза. Според нови изследвания причина за смъртта му е наследствено заболяване от фиброза. Ратува за възраждане на средновековната католическа християнска църква и препоръчва да се хвърлят всички сили за нейното възраждане (студия „Християнство или Европа”, 1799, публикувана през 1826 г. посмъртно от Тик). В края на XIX век творчеството му отново привлича вниманието на символисти, експресионисти и неоромантиците.

Публикации:

Поезия:

ЕЛЕГИЯ ПРЕД ГРОБА НА ЕДИН ЮНОША/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 40 май 2012

ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ „ПРИНЦ ФОН ОФТЕРДИНГЕН”/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013