Тончо Жечев

Тончо Жечев Тонев, български писател и литературен критик, е роден на 06.07.1929 г. в село Дивдядово, сега квартал на Шумен. Завършва гимназия в Шумен (1947) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1954). Член на РМС от 1944 г. От 1947 г. е на работа в Комсомола - секретар на Околийския, Районен и Окръжен комитет, по-късно завеждащ отдел на ЦК на Комсомола и член на ЦК на Комсомола. Заместник-главен редактор на списание „Родна реч” (1956-1959). Аспирант в Академията за обществени науки в Москва (1959-1962), където защитава дисертация на тема „Проблеми на съвременния роман”. Доктор на филологическите науки (1977) професор, член-кореспондент на БАН. Член на редколегията и завеждащ отдел „Критика” на списание „Септември” (1962-1963). Научен сътрудник в Института за литература към БАН от 1963 г, старши научен сътрудник от 1972 г. Директор на Института за литература (1974-1983). От 1976 г. е заместник-председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет. Член на СБП. Главен редактор на списание „Летописи” през 90-те г. Редактор и съставител на сборници и на съчинения на исторически дейци и писатели - „Септемврийската поезия” (1964), Стоян Заимов - „Атанас Узунов и тракийското съзаклятие” (1968), Филип Симидов - „Прочутият Филип Тотю войвода” (1972), Тодор Икономов - „Мемоари” (1973) и др. Член на съвета на Международната фондация „Св. Кирил и Методий” (1991). Член на Съвета за национално развитие на президента Петър Стоянов и член на обществения съвет на фондация „Отворено общество” (1997). Член на НСРТ от президентската квота (1998). Сътрудничи на литературния и всекидневен печат от 1955 г. Книги: „Съвременни образи и идеи” (1964), „Идеи на прозата” (1967), „Критически погледи” (1971, 1975), „Българският Великден или страстите български” (1975, 1976, 1980, 1985, 1992, 1995, 2007, 2013), „Тодор Икономов” (1975), „Литература и общество” (1976), „Статии” (1978), „История и литература” (1979, 1982), „Род и родно място” (1983), „Историята и теориите на един Пигмалион” (1983), „Христо Радевски” (1983), „Митът за Одисей” (1985, 2004), „Критически дневник” (1987), Избрани произведения в 2 т. (т. 1. - „Митът за Одисей”, т. 2. - „Литература и история”, 1989), „Въведение в изучаването на новата българска литература” (1992), „Лебеда и смъртта” (1993), „Въведение в новата българска литература” (1995), „Болки от текущото” (1995), „Какво иска свободата” (1999), „Български светини в Цариград” (2000), „Историята и теориите на един Пигмалион. Смъртта на Лебеда” (2002), „Понеделнишки проповеди” (2002). Участва със студия и в книгата „Пантеон на черното безсмъртие. Предатели и предателства в българската история” (1993). Заслужил деятел на културата (1975). Лауреат на първата награда „Св. Климент Охридски” за принос в литературознанието (1995). Носител на орден „Стара планина” първа степен и почетен знак на БАН „Марин Дринов” с лента (1999). Умира на 23.02.2000 г.в София.


Публикации:


За Тончо Жечев:

ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ В ИЗУЧАВАНЕТО НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА/ автор: Панко Анчев/ брой 51 май 2013

БЪЛГАРСКИЯТ РОМАН СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТОНЧО ЖЕЧЕВ/ автор: Панко Анчев/ брой 53 юли 2013

КРИТИКАТА - ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ТОНЧО ЖЕЧЕВ/ автор: Панко Анчев/ брой 66 октомври 2014

ТОНЧО ЖЕЧЕВ КАТО ПРОЗАИК, ЕСЕИСТ И БИОГРАФ/ автор: Панко Анчев/ брой 75 юли 2015