ИЗ „ФЕЛИЦА”
превод: Ана Александрова
Одата „Фелица” е написана в чест на императрица Екатерина ІІ в края на 1782 г. и е публикувана анонимно в „Собеседник любителей российского слова” (брой 1, 20.05.1783) без знанието на поета. За разлика от пищните оди от онова време, тази на Державин и сега впечатлява с простотата на изразните средства и чувството си за хумор. Неслучайно тя вдигнала много шум в тогавашното висше петербургско общество, което видяло във „Фелица” сатира срещу начина си на живот. Одата имала голямо значение за по-нататъшната съдба на поета. Била приета топло от императрицата, която я разпратила на приближените си и наградила Державин, поканила го и в Зимния дворец, но пък предизвикала гонение срещу него от страна на тогавашния му началник, генерал-прокурор княз Вяземски. Фелица, според обяснението на поета, означава богиня на блаженството.
—————————–
В Киргиз-кайсацка орда славна
княгиня си, Фелица! Ти
със свойта мъдрост богоравна
посочи верните следи
на Хлор, на княза малолетен,
да тръгне към върха заветен,
где роза без бодли цъфти
и добродетел само има.
Съвет, кажи ми, несравнима,
натам духът ми да лети!
Фелица, дай ми наставления;
как укротил в живот правдив
страстта и нейните вълнения,
на този свят да съм щастлив?
Гласът ти светъл вдъхновява,
а твоят син ме направлява,
но да ги следвам - слаб съм аз!
Ту овладявам свойте страсти,
ту вземат те над мене власт и
безволен роб съм в този час!
……………………………………
Проспал до обяд своя ден -
тютюн запушвам със кафето.
В химери празни запленен -
превръщам в празник битието.
Ту роб от персите спасявам
или пък с турци се сражавам,
ту замечтан, че съм султан,
света сразявам с гняв суров, а
модиста си за дреха нова
догонвам - хукнал по кафтан…
Обичам пиршество богато
с подбрана в моя чест среда.
На масата - сребро и злато -
сияят хиляди блюда…
Там риба астраханска има,
вестфалски бут - храна любима,
пироги и пилаф димят…
С шампанско, с вафли се гощавам
и всичко на света забравям
сред сладостния аромат.
Или - в градинчица прекрасна -
беседка! Там фонтан шуми…
Под звън на арфа сладкогласна
елеен аромат дими…
Ветрецът кротък е и гали
желанията, залюляли
кръвта. На кадифен диван
лежа… И виждам - хубавица!
Разнежил милата девица,
й шепна страстно замечтан…
…………………………………
Останал у дома - лудея
глупашки… Гоним се, шумим
с жена ми и по детски с нея
към гълъбарника пълзим.
В игра на „жмичка” я увличам,
да бъда верен й се вричам…
А после - книги! Стара страст!
С Полкан и Бьов се просвещавам,
над Библията се прозявам
и в дрямка се унасям аз…
Такъв, Фелица, съм развратен!
На моя свят принадлежа.
Днес всеки, мъдър или знатен,
живее в някаква лъжа!
Мечтите за разврат сменили,
не търсим вече светли сили.
Та кой сред тия, що кръжат
между пороци и тщеславие,
сред мързел и нездрави нрави, е
намерил правилния път?
Намерил! Но нима не мами
нас - слаби смъртни - тоя път?
Пленен от страсти и измами,
препъван влачи се умът.
Невежество - мъгла безока!
И кой ще ни даде посока?
Съблазни, пошлост - властват те…
Разкошът ни осакатява!
Но где доброто обитава
и роза без бодли расте?
1782
—————————–
ИЗ „ФЕЛИЦА”
Богоподобная царевна
Киргиз-Кайсацкия орды!
Которой мудрость несравненна
Открыла верные следы
Царевичу младому Хлору
Взойти на ту высоку гору,
Где роза без шипов растет,
Где добродетель обитает,-
Она мой дух и ум пленяет,
Подай найти ее совет.
?Подай, Фелица! наставленье:
Как пышно и правдиво жить,
Как укрощать страстей волненье
И счастливым на свете быть?
Меня твой голос возбуждает,
Меня твой сын препровождает;
Но им последовать я слаб.
Мятясь житейской суетою,
Сегодня властвую собою,
А завтра прихотям я раб.
………………………………
?А я, проспавши до полудни,
Курю табак и кофе пью;
Преобращая в праздник будни,
Кружу в химерах мысль мою:
То плен от персов похищаю,
То стрелы к туркам обращаю;
То, возмечтав, что я султан,
Вселенну устрашаю взглядом;
То вдруг, прельщаяся нарядом,
Скачу к портному по кафтан.
?Или в пиру я пребогатом,
Где праздник для меня дают,
Где блещет стол сребром и златом,
Где тысячи различных блюд:
Там славный окорок вестфальской,
Там звенья рыбы астраханской,
Там плов и пироги стоят,
Шампанским вафли запиваю;
И все на свете забываю
Средь вин, сластей и аромат.
?Или средь рощицы прекрасной
В беседке, где фонтан шумит,
При звоне арфы сладкогласной,
Где ветерок едва дышит,
Где все мне роскошь представляет,
К утехам мысли уловляет,
Томит и оживляет кровь;
На бархатном диване лежа,
Младой девицы чувства нежа,
Вливаю в сердце ей любовь.
……………….
?Иль, сидя дома, я прокажу,
Играя в дураки с женой;
То с ней на голубятню лажу,
То в жмурки резвимся порой;
То в свайку с нею веселюся,
То ею в голове ищуся;
То в книгах рыться я люблю,
Мой ум и сердце просвещаю,
Полкана и Бову читаю;
За библией, зевая, сплю.
?Таков, Фелица, я развратен!
Но на меня весь свет похож.
Кто сколько мудростью ни знатен,
Но всякий человек есть ложь.
Не ходим света мы путями,
Бежим разврата за мечтами.
Между лентяем и брюзгой,
Между тщеславья и пороком
Нашел кто разве ненароком
Путь добродетели прямой.
?Нашел,- но льзя ль не заблуждаться
Нам, слабым смертным, в сем пути,
Где сам рассудок спотыкаться
И должен вслед страстям идти;
Где нам ученые невежды,
Как мгла у путников, тмят вежды?
Везде соблазн и лесть живет,
Пашей всех роскошь угнетает.-
Где ж добродетель обитает?
Где роза без шипов растет?
1782
