Луис де Камоенс (Луиш ди Камоинш, Luis Vaz de Camоes), португалски поет, класик на португалската и световна литература, е роден през 1524 г. в благородническо семейство вероятно в Лисабон. Произхожда от стар галицийски благороднически род, един от членовете му - Васко Пирес де Камоенс бяга по политически причини в Португалия, бил е известен войн и поет-трубадур. Дядото на поета по майчина линия е женен за родственица на Васко да Гама. Майката на поета - Ана - умира много рано; баща му се жени за втори път, става капитан на кораб в Индия, претърпява корабокрушение до Гоа и скоро след това умира. Поетът прекарва детството си под грижите на грижлива и любяща мащеха и под опеката на чичо си - образован монах-аскет. Учи в манастирската школа и Университета на Куимбра (1537-1542), научава езици, запознава се с историята и класическата литература и сам започва да пише стихове, вероятно тогава създава комедията „Амфитрион”. Не завършва образованието си, от 1542 г. живее в родния си град, работи като домашен учител. За увлечението си по Катерина де Атаиде - дъщеря на придворен, в началото на 1549 г. е изгонен от Лисабон с кралски указ. Постъпва на военна служба, сражава се храбро във война срещу маврите в Мароко и загубва дясното си око в Сеута. Връща се след две години в Лисабон (1551), през 1552-1553 г. лежи в затвора в Лисабон за конфликт с придворен, когото тежко ранява; помилван след обещание да служи в Индия. Пребивава като редови матрос в Гоа (1553), участва в сражения при Малабар и в пътешествие до Мека. Пише пиесата „Деянията на Филодем”; за своя пиеса със сатирична насоченост е изпратен в друга португалска колония - Макао (1556), където е арестуван (1558) от времения комендант на Макао - този път е обвинен в нарушения в службата, но корабът, с който го карат за столицата на Сиам, претърпява корабокрушение. Поетът оцелява и спасява ръкописа на „Луизитани”, добира се до Гоа, където е съден, но оправдан. След редица други несполуки, успява да се върне в Лисабон (1570) - „ с болно сърце и празна кесия”. Автор на много творби (песни, оди, елегии, еклоги), най-известната от които е епичната поема „Лузитани” (Os Lusiadas, 1572) - национален епос, възпяващ откритието на Васко да Гама, състоящ се от 10 песни, включващи 1102 октави и преведен на всички европейски езици. Искрен патриот, Камоенс обезсмъртява героичните подвизи и националните традиции на сънародниците си. „Португалският Омир” умира в бедност, от чума, на 10.06.1580 г. в Лисабон.

Публикации:

Поезия:

О, МИГОВЕ НА КРАТКАТА НАСЛАДА!…/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

СОНЕТИ/ превод: Петър Велчев/ брой 77 октомври 2015

СОНЕТИ/ превод: Милко Ралчев/ брой 112 декември 2018

За Луис де Камоенс:

МЕТЕЖНАТА МУЗА НА КАМОЕНС/ автор: Олга Овчаренко/ брой 51 май 2013