Лопе де Вега (Феликс Лопе де Вега Карпио), испански драматург, поет и прозаик е роден на 25.11.1562 г. в Мадрид, в небогато семейство. Баща му е шивач-занаятчия от селски произход, успял да получи дворянско звание. Дейността на Лопе се отнася към “златния век” на испанската литература. На 10 години превежда «Похищението на Прозерпина» на римския писател Клавдиан, на 11 създава първата си пиеса, на 20 се изявява като поет и драматург. Под ръководството на поета Висенте Еспинела изучава латински и кастилски, през 1574 г. постъпва в Имперския йезуитски колеж. През 1577 г., благодарение на покровителството на епископ де Авила, поразен от способностите на момчето, Лопе се озовава в университета в Алкала, но скоро го напуска заради връзката си с омъжената актриса Елена Осорио, продължила около пет години. През 1583 г. участва във военен поход на Азорските острови. След разрива си с Елена Осорио (Филида в стиховете му) разпространява епиграми срещу нея и новия си съперник в любовта дон Франсиско де Гранвел, затова през 1588 г. е съден за клевета в мадридски съд и изпратен в изгнание за осем години. Спомените за този епизод го вдъхновяват по-късно за шедьовъра на испанската проза – романа в диалогична форма “Доротея” (La Dorotea, 1632). В изгнание Лопе се свързва с младата Изабел де Урбина (Белиса в стиховете му), чието семейство отначало започва съдебен процес срещу него, прекратен след женитбата им. Оставя жена си във Валенсия, служи на галеона «Сан Хуан» в похода на «Непобедимата Армада» срещу Англия (1588). След завръщането си живее с жена си във Валенсия. През 1590-1596 е секретар на херцог Алба. Изабел умира през 1595 г. (двете му малки дъщери от този брак умират наскоро след това), свързва се с артистката Михаела де Лухан – връзка, продължила до смъртта на последната през 1613 г. Около 1598 се установява в Мадрид – секретар е на маркиз де Малпик (1598), маркиз де Сариа, после на граф де Лемос. Към този период се отнася разцветът на драматичното му творчество. От 1605 до смъртта си (1635) е на служба при херцог Луис де Сеса (1579-1642) – негов близък приятел и покровител. През 1609 г. Лопе де Вега получава званието familiar del Santo oficio de la Inquisicio’n (“приближен на инквизицията”). През 1598 сключва втори брак с Хуана де Гуардо. Синът от този брак умира като дете (1612), дъщерята не преживяла баща си, самата Хуана умира през 1613, последните й години били помрачени от връзката на Лопе с актриса, родила му две деца. От 1610 г. Лопе де Вега става член на две религиозни братства, а през 1612 г. влиза в полумонашеската организация на “терциарите” от ордена на св. Франциск Асизки. През 1614 г. Лопе приема духовен сан, през 1416 г. се свързва с омъжената Марта де Неварес (Марсия Леонарда, или Амарилида в стиховете му), чийто мъж започва съдебен процес срещу него, но умира, без да го доведе до край. Лопе живее с Марта до смъртта й през 1632 г. – в средата на 1620-те г. тя изгубва разсъдъка си. Две години след нейната смърт дъщерята, родена от тази връзка – Антония Клара, избягва с мъж, който така и не се оженва за нея, единственият останал жив от синовете на Лопе – Лопе Феликс дел Карпио и Лухан загива в морето през 1634 г., а другата му дъщеря отива в манастир. Тези семейни драми, включително ранната смърт на почти всичките му деца, той възприел като възмездие за греховете си. През 1627 г. за стихотворната епична трагедия за Мария Стюарт “Трагичната корона (”La corona tragica”, 1627), посветена на папа Урбан VIII, Лопе де Вега е удостоен от него с почетната титла доктор по богословие – международен знак за признание. В религиозната поема е отразен негативизмът на автора към протестантите и към Англия. Пишел необикновено бързо – понякога създавал пиесите си за един ден. По собственото му признание,е написал 1500 пиеси, първият му биограф посочва цифрата 1800, други – 2000. Известни са заглавията на около 800 негови пиеси, до нас са стигнали 470. Създател на т. нар. “нова комедия”. Пиесите му са: социалнополитически драми от испанската и чуждата история (пиесата за Лъжедмитрий «Великият московски херцог»), исторически хроники («Доблестният кордовец Педро Карбонеро»), любовни истории («Ни сам яде, ни на другите дава» (1614-1615), «Момичето със стомната» (до 1627), и създадената през 1593 г.«Учител по танци»). В драмите му с историческо съдържание се открояват «Последният готски крал», «Граф Фернан Гонсалес или освобождението на Кастилия» (1625), «Младостта на Бернарда дел Карпио», «Незаконният син на Мудар» и др. – пиеси, в основата на които са народните романси и «Песен за моя Сид». Сред широко известните му пиеси са “Фуенте овехуна” (FuenteOvejuna, 1612-1613), “Кралят – най-добрият алкалд” (El mejor alcalde el Rey, ок. 1621), “Перибанес” (Peribez, ок. 1621); «Кръвта на невинните» (1623), «Звездата на Севиля» (1623), «Наказание – не отмъщение» (до 1635), «Саламейският алкалд» (1610) и др. Наричан от Сервантес “чудо на природата”, Лопе се стреми да въплъти в драмите си целия пъстър живот на Испания. Привърженик на идеята за преданост към християнските идеали и католическата църква, както и към монархическата държавност, притежаваща солидна обществена база. Политическите възгледи на писателя са отразени в поемата “Песен за дракона” (”La Dracontea”, 1598). Лопе придава на испанската драма мощно социално звучене, но и разширява диапазона й, въвеждайки религиозната тематика в публичния театър, който преди това бил предимно светски. Недраматичните му произведения, обхващащи при първата им публикация 21 тома, включват три романа, няколко новели, пет големи и четири малки епични поеми, три големи дидактични поеми, разкази за християнските мъченици в Япония, две религиозни произведения и огромен брой лирични стихотворения – лириката му го поставя в първата редица на испанските поети. Автор на романите “Аркадия” (La Arcadia, 1598) и “Странник в собственото си отечество” (”El peregrino en su patria”, 1604), религиозно-буколическия роман в стихове и проза “Витлеемските пастири” (Pastores de Beln, 1612). Наставникът и учител на не едно поколение драматурзи умира в Мадрид на 27.08.1635 г. – цялата страна потъва в траур. Том с панегирици, публикуван година след смъртта му, включвал произведения на 153 автори. Пиесите му и сега се играят по цял свят. Те са класически образец на испанската национална драма и са оказали огромно влияние на развитието на цялата европейска драматургия. Определящо начало на творчеството му е дълбоката народност, която Пушкин нарича велика. И сега то въздейства с дълбочината на своя реализъм, висока поетичност и необикновено богатство на въображението.

Публикации:

Електронни книги:

ФУЕНТЕ ОВЕХУНА/ превод: Никола Инджов/ брой 15 декември 2009

Поезия:

ТОВА СА ХЪЛМОВЕТЕ И ВЪРБИТЕ…/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

РОМАНС/ превод от испански: Росица Василева/ брой 78 ноември 2015

За Лопе де Вега:

ЛОПЕ ДЕ ВЕГА/ превод: Георги Ангелов/ брой 15 декември 2009