Хуана Инес де ла Крус
Сестра Хуана Инес де ла Крус, (монашеско име на Хуана Инес де Асбахе и Рамирес де Сантияна), мексиканска поетеса, монахиня-йеронимитка, е роденa на 12.11.1648/1651 г. в село Сан Мигел де Непантла, близо до Мексико, в семейството на морския капитан Педро Мануел де Асбахе (или Асбайо), по някои предположения баск, и дъщеря на едър местен земевладелец доня Исабел Рамирес де Сантияна - неграмотна креолка. Баща й по всяка вероятност напуска Нова Испания скоро след раждането на дъщеря си, защото тя никога не споменава за него. Възприемана поради способностите си като „дете-чудо”. От 9-годишна живее в град Мексико при богатите си леля и чичо, където активно се самообразова. През 1664 г. става първа придворна дама на жената на вицекраля Леонор Каррето. Пише творби за спектакли, нощни концерти, за църковни празници, за погребения. Творбите си създава на испански, на езика на ацтеките и на латински. През февруари 1669 г. постъпва в манастира „Свети Йероним” под името Хуана Инес де ла Крус (в католическата традиция при монашеско подстрижение името, дадено при кръщението, се запазва, но се променя фамилията, т. е. връзката с рода - за да се направи място за друг съюз, с Бога). Уставът на този орден бил най-либералният в Мексико. На сестрите се осигурявал комфорт - разрешавало им се да имат лично имущество и роби, така че сто монахини били обслужвани от петстотин слугини. Килиите на монахините били истински апартаменти, често двуетажни, където имало кухня, вана с гореща вода, помещения за занимания и почивка и зала за приемане на гости. Тук Хуана давала на ученичките си уроци по музика и драматично изкуство; занимавала се с научни трудове, водела кореспонденция с изтъкнатите хора на своето време и приемала многобройните си гости. Имала и библиотека от 4 000 тома - по онова време най-голямата в Новия Свят, разполагала с музикални инструменти, астрономически прибори и дори микроскоп. В обителта често правели концерти, поетически състезания и даже балове. В манастира се научила да свири на няколко музикални инструмента и написала трактат за музикалната хармония, станала известна в живописта, също така и като експерт в етическото и каноническо богословие, медицината, каноническото и гражданското право, астрономията и висшата математика. През 1680 г., след идването на новия вицекрал маркиз де Лагуна и съпругата му Мария Луиза, графиня Паредес, сестра Хуна става нейна близка приятелка, в стиховете й графиня Паредес фигурира под имената Филис и Лизис. Пише много стихове - рождественски песни за празнични концерти в църквите на Мексико, религиозни и светски драми, алегорични поеми, множество стихотворения по повод. През 1686 г., след отпътуването на маркиз де Лагуна и жена му, нов архиепископ на Мексико става отец Франсиско Агийяр-и-Сеихас, отнасящ се много критично към светския театър. През 1689 г. Хуана пише поредната светска драма „Любовта е голям лабиринт” и по молба на маркиза де Лагуна - религиозната драма „Божественият Нарцис”, а маркиза де Лагуна издава в Испания неин стихотворен сборник. На следващата година избухва скандал - епископът на Пуебла Фернандес де Сайта Крус, смятан от нея за стар приятел, я помолил да напише опровержение на известната проповед отпреди 40 години на монаха-йезуит Антонио Виейра. Сестра Хуана написала дълго писмо-опровержение, което без нейно знание и разрешение било обнародвано, без посочване името на издателя, с предговор от автор, наречен „сестра Филотея де ла Крус”, в който я критикува, че се отдава на земни науки, вместо да следва истинското си призвание в теологичната критика. Сестра Хуана не пожелала да се кара с йезуитите - именно те осигурявали относителния мир в страната: покръствали индианците и възпрепятствали заробването им от колонистите. Тя публикува „Отговор на сестра Филотея”, в който защитава правото на жените на образование, аргументирайки се с това, че всяка християнка трябва да познава Светото писание, което според нея е невъзможно без задълбочено и всестранно образование. Най-сетне продава цялото си имущество, а парите раздава за благотворителност. Наред с обета за бедност дава и обет да не се докосва до перо и хартия и преди смъртта си написва на стената на килията завещанието си с пръст, потопен в кръвта й: „Тук ще бъдат отбелязани денят, месецът и годината на моята смърт. В името на любовта на Господа и Неговата Пречиста Майка моля възлюбените си сестри - и двете живи, и вече починалите - да ме поменат пред Него, макар че бях най-лошата жена на света. Подписано: аз, Хуана Инес де ла Крус”. Умира от чума, докато помага на болните сестри, на 17.04.1695 г., в манастира „Свети Йероним” в Мексико. Според свидетелството на монахините, „починала в пълно съзнание и с пълно спокойствие”. В творчеството си използва традиционните форми на испанската поезия: сонет, романс, редондиля. Пише любовни стихове, две големи алегорични поеми, редица светски и религиозни драми, стихотворни послания, сатирични и шеговити стихове. Стихотворенията й претърпяват няколко преиздания още приживе на авторката и се преиздават и досега.
Публикации:
Поезия:
