МАМА
превод: Григор Ленков
Ти, който в село тръгваш днес, кажи
на мама: „Твоят син за теб тъжи.”
Не зъзнеш ли там, майчице, без мен
под ситен дъжд, под вятър разярен?
Студено ти е, знам… До вечерта
ориз разсаждаш, газиш из калта.
Хиляда крехки стръка посадиш,
хиляда пъти „синко” промълвиш.
Със всяка капка дъжд от свода син
„обичам те” прошепва твоят син.
Сина ти зло не ще го сполети,
но само много го обичай ти.
Това, което тук понасям аз,
от твойте мъки е нищожна част.
Шейсет години нищета и глад…
Аз десет да воювам - пак съм млад.
Обичам те и тръгвам в бой свиреп.
Родината обичам като теб!
Обичай ме, не клюмвай нито миг,
о, моя майко, майко на войник!
Другари имам, те до мен вървят:
и близък е далечният ни път.
Като едно са двете ни сърца -
на Виетнам сме ние с теб деца!
Войната е на Север и на Юг,
но майки са ми всички майки тук.
Като със свое собствено дете
деляха с мене хляб и дрехи те.
Голям е, мамо, твоят син сега -
и ти си му днес грижа и тъга.
Мисли за мен, но тъжна не бъди -
ще дойда, щом народа победи!…
Тъй майката със сивите коси
дочуваше гласа на своя син.
