Михай Еминеску

превод: Вътьо Раковски

КОЛКОТО ПЪТИ, ЛЮБИМА…

Колкото пъти спомня си за нас, любима,
аз виждам океана леден в бяла зима;
на свода белезникав ни една звезда не свети,
като петно е жълтата луна в небето
и в океана над вълните ледени и буйни плавно,
с измръзнали криле прелита птица бавно.
Със цяло ято птици в хоризонта ледно бял
другарят й добър далеч напред е отлетял,
а подир с него с поглед страдащ тя се взира -
сега ни съжалява, ни се радва тя. Умира,
сънувала за миг отминалите дни.
………………………………………
Все по-далеч един от друг сме днес със тебе ний,
все по-самотен, все по-мрачен час и мен гнети,
а там в зората вечна вече се изгубваш ти.

1 септември 1879 г.

О, МАЙКО

О, майко, скъпа майко, от вечната тъма
с шуменето на листи зовеш ме у дома.
Над гробницата черна, над твоя кръст в нощта
салкъмите се свеждат, свистят от есента
и клоните се люшкат, в тях твоя глас шепти…
Те вечно ще се люшкат - ще спиш навеки ти.

Умра ли, ти, любима, със плач не се теши,
а от липата свята ти клонка откърши
и посади я с обич над моята глава
и със сълзи горещи полей я след това;
над мен ще хвърли сянка в един далечен час,
ще расне тази сянка - ще спя навеки аз.

Ала умрем ли с тебе в един и същи ден,
във гробища не искам да бъда с теб вграден.
О, нека ни поставят във гроб до речен бряг,
ще спим със тебе редом в един и същи мрак,
ще бъдем с теб завити в един и същи креп,
реката там ще плаче - ще спим навеки с теб.

1 април 1880 г.

И АКО…

И ако клоните потропват нежно
в прозореца, студен
то е, за да те помня вечно
и ти да си до мен.

И ако звезден свят светлее
във езерните глъбини,
то е страданието да разсее
и болката ми да смени.

И ако облаците отминават
и месецът изгрява и блести,
то е, за да ми спомнят и тогава,
че съществуваш ти.

13-25 ноември 1883