Литературен свят

Михай Еминеску

Михай Еминеску, румънски поет – романтик, класик на румънската литература, е роден на 15 януари 1850 г. /връстник е на Вазов/ в Ипотещ, на 8 км. от гр. Ботошани, Северна Молдова, като седмо дете на сравнително заможни родители. Истинското му име е Еминович. Произходът на рода му е забулен в легенди. Прекарва първите си години като селско дете сред природата и под влиянието на фолклора. Юношеството му е тревожно заради конфликти в семейството. Получава начално образование в старинния град Черновци, Украйна. Прекъсва ученето си няколко пъти, за да ходи на турнета с театрални трупи. Литературния си дебют прави на 16 години в румънското списание “Фамилия”, издавано в Будапеща. Подкрепян от родителите си, Еминеску учи философия във Виена от 1869 до 1872 и в Берлин от 1872 до 1874, но не получава диплом. В Берлин превежда такива философи като Кант, който остава негов любим философ, и Конфуций. Пише патриотични стихове, по-късно – любовна лирика, както и философска поезия в християнските традиции, но приживе публикува малко. В ранния период на творчеството му /1866 – 1873/ сериозно влияние му оказват Шекспир и Байрон. Завърнал се в родината си през 1874 г., започва да събира румънски фолклор. Работи като уредник в университетска библиотека, училищен инспектор, суфльор. По това време той е под влиянието на политическия и естетическия кръг “Юнимеа” /Младост/. През 1877 г. Еминеску отива в Букурещ, където работи като щатен редактор във вестник “Тимпул” /Време/. От този период е дружбата му с критика Титу Майореску, наричан румънският д-р Кръстев. Съдбата на Еминеску е трагична. Живее най-често в бедност. Активната му журналистическа дейност продължава от 1877 до 1883. Заболява през 1880-те г., вероятно във Виена, от сифилис, което го довежда до умопомрачение. До 1889 г. поетът живее в драматично редуване на яснота и лудост. Умира на 15 юни 1889 г. в психиатрията на Букурещ, едва 39 годишен. Оставя стихотворения, поеми, разкази, новели, роман, критика. За съдбата на поета дава представа преведената и на български “Животът на Еминеску” /излязла у нас през 1971г./ от Джордже Калинеску /1889 – 1965/. На български негови творби са превеждани от Стоян Бакърджиев, Радой Ралин, Никола Инджов, Димитър Симидов, Иван Радоев, Емилия Захариева, Иван Коларов, Вътьо Раковски, Димитър Василев, Димитър Пантелеев, Севда Костова, Йордан Стратиев, Огнян Стамболиев и др.

За биографичната справка е използвана статията на Енчо Мутафов “Трима балкански писатели или за балканския тип писател”, 1973 и др.

Публикации:

Поезия:

ОБИКНАЛ ТАЙНО/ превод: Емилия Захариева/ брой 2 октомври 2008

ДВАНАЙСЕТ УДРЯ ВЕЧЕ/ превод: Севда Костова/ брой 3 ноември 2008

КЪМ ЗВЕЗДАТА/ превод от румънски: Нико Стоянов/ брой 19 април 2010

ОТ ЧУЖБИНА/ превод: Никола Инджов/ брой 40 май 2012

ГЛАСЪТ НА МИСЛИТЕ…/ превод от румънски: Нико Стоянов/ брой 42 юли 2012

ОТ СТОТИЦИ ПЛАТНОХОДКИ/ превод: Димитър Василев/ брой 42 юли 2012

СТИХОВЕ/ превод: Йордан Стратиев/ брой 44 октомври 2012

И АКО…/ превод: Григор Ленков/ брой 44 октомври 2012

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕСА/ превод: Иван Коларов/ брой 45 ноември 2012