Абулкасим Фирдоуси, Абу ал-Касим Хасан, Абу ал-Касим Фирдоуси Туски, истинско име Ахмед Мансур, (около 940, Табаран, гр. Тус, провинция Хорасан - 1020 или 1030, пак там) е персийски и таджикски поет. Национален поет на Иран, Таджикистан и Афганистан. Роден в семейство на разорилия се аристократ-земевладелец Хасан. Получава добро образование за своето време, свободно владее и двата литературни езика на Иран - арабски и персийски, а може би и пехлеви. През 976 г. започва работа над продължението на поемата «Шах-наме» („Книга на царете”), започната от поета Дакики. Първата редакция завършва през 994 г., втората - през 1010. «Шах-наме» е поднесена на султан Махмуд Газневи (998-1030), който се отнесъл към поемата рязко отрицателно, тъй като съдържанието противоречало на деспотичната му завоевателна политика. Тази истинска причина за неприемането на труда на Фирдоуси е установена от съветските учени Е. Е. Бертелс, Б. Г. Гафуров, С. П. Толстов и др. За своя 35-годишен труд Фирдоуси не само не получава никакво възнаграждение, но и е подложен на преследване и прекарва дълги години в изгнание. Има предание, че Фирдоуси написва сатири срещу султан Махмуд. «Шах-наме», националният епос на персийци и таджики, паметник от световно значение, огромна, състояща се от около 55 хиляди бейта поема, е необикновена популярна от момента на появата си. При многократното преписване текстът е бил изопачаван от странични добавки. Първото научно издание на «Шах-наме» е осъществено в Индия от английския учен Т. Макан на основата на 17 ръкописни списъка (1829). По-късно в Париж излиза издание на френския учен Ж. Мол на основата на 30 списъка (1838-78); и двата са подготвени по текстове на късни (след 15 в.) ръкописи. Немският учен И. А. Вулерс издал текст, съставен след сравняване на изданията на Макан и Мол (публикувал 3 тома от 9, 1877-1884). Това незавършено издание е завършено в Техеран за хилядогодишния юбилей на Фирдоуси през 1934-1936 от иранските учени С. Нафиси, Икбал и М. Минови. За първи път научно издание на текста на «Шах-наме» на основата на съвременните методи по текстология, разработени от Бертелс, и с използване на древни ръкописни списъци (13 и 14 в.) е осъществено от института по изтокознание към АН на СССР (т. 1-9, 1960-1971). От 1971 г. този текст под нова редакция се преиздава в Техеран. От специалните речници към поемата заслужава да се спомене «Лугат и Шахнаме» на Абдалкадир Багдади (започнат през 1656 г.) и «Речник-конкорданс на Шах-наме» на немския учен Ф.Волф (1935). На Фирдоуси се приписват също така лирически стихотворения и поемата по библейско-коранически сюжет «Юсуф и Зулейха», макар че някои учени оспорват авторството му. «Шах- наме» композиционно се дели на 50 т.н. царствания от няколко десетки до няколко хиляди бейта. В отделните царствания има големи сказания (дастани). Най-значителните дастани в епопеята са «Зал и Рудабе», «Седемте подвига на Рустам», «Рустам и Сухраб», «Сиявуш», «Седемте подвига на Исфандиар», «Рустам и Исфандиар», «Бижан и Маниже» и др. Условно е прието да се дели «Шах-наме» на три части: митологична, героична, историческа (с появата на Искандер - Алексанъдр Македонски). В митологичната част са влезли в преработен вид древните ирански митове и космогонични представи, отчасти отразени дълго преди н.е. в «Авеста». В героичната част на «Шах-наме» се наблюдава контаминация на иранските епични сказания със систанския (сакско-скитски) юнашки цикъл като систанския елемент в «Шах-наме» става преобладаващ. Всяко царстване е построено по определена схема: начало, тронна реч, повествование, предсмъртно завещание, край. «Шах-наме» в значителна степен запазва чертите на героичния епос с разработените «клишета» за описание на двубоите, скарвания на героите и др. Наред с това е силна и традицията на писмената литература, която се проявява във философските спорове, назиданията. Историческата част на епопеята изпитва по форма силното влияние на жанра версифицираната придворна хроника. Стилът на Фирдоуси се отличава с изключителен лаконизъм и пределна експресивност, епическите щампи съседстват с индивидуално-авторските речеви характеристики. За творческия маниер на поета е свойствена хиперболизацията на душевните преживявания и подвизите на героите. В поетичната реч на Фирдоуси има много епитети и сравнения и относително малко метафори. На поета са чужди абстрактните образи и представи, както и реминисценциите от арабската литература, арабизмите в лексиката; в същото време в поемата се вижда пристрастието на Фирдоуси към иранските архаизми. В «Шах-наме» е показана идеята за борбата между Доброто и Злото, която често е представена като опозиция: справедливост - несправедливост, представена в художествените картини на непрекъснатата борба Иран ( Добро) и Туран (Злото) и в образите на идеални управници: в «Шах наме» е пресъздадена цяла галерия от справедливи владетели. Друга основна идея на творбата на Фирдоуси е любовта към родната страна, Иран. В «Шах-наме» силните фигури и шахове считат за свой свещен дълг защитата на Отечеството от чужди завоеватели. Цялата епопея е пронизана от съчувствие към хората на труда, преди всичко - към селяните. Фирдоуси призовава управниците да се грижат за тях, да не ги облагат с данъци при стихийни бедствия, да ги защитават от произвола на чиновниците. Симпатиите си към обикновения народ Фирдоуси изразява не само с цялата образност на поемата, но и в лирическите отстъпления, особено в изобразяването на народните въстания - легендарното, под ръководството на ковача Кав, и историческото (5 в.) - на Маздак. В това се и състои народната основа на епопеята на Фирдоуси, въпреки явно изразения й легитимистки мироглед на автора. «Шах-наме» е превеждана неведнъж на много европейски езици. Значението на «Шах-наме» за цялата следваща персийска и таджикска литература, както и за литературите на другите народи на Изтока е огромно. През 1934 г. на гроба на поета в Тус е построен мавзолей.

Публикации:

Поезия:

СРЕЩАТА НА ЗАЛ И РУДАБЕ/ превод от руски: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

За Фирдоуси:

АБУЛКАСИМ ФИРДОУСИ/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011