ВЕТЕРАНИ

Юлия Друнина

превод: Найден Вълчев

ВЕТЕРАНИ

А в Измайловския парк, на края,
просто на забравата напук,
ето че хармоника ридае
и танцуват стари двойки тук.

Да, косите сребърни сивеят,
ала кой би бил към тях злослов,
щом върху реверите светлеят
вехтите медали с блясък нов?

Думите - и те не се предават.
Сякаш че пилотки кривват пак
и през тях, подобно ток, минава
тръпката на пролетния мрак.

Шушнат кленове, шумят чинари
и разказват с пеещи листа
как празнуват бойните другари
връщането свое в младостта.

Горди са душите им. И чисти.
Тъжен и тържествен - всеки звук.
И добре, че не трещи транзистор,
а хармоника ридае тук.


***

Какви чудесни сънища сънувах
в окопа кален, само аз си знам.
И странно бе: не тътенът бушуващ,
мен тишината будеше ме там.

Но странното бе само за новака.
И ме научи дългата война
да знам, че просто миг преди атака
е грозната окопна тишина.