СОНЕТ

Франческо Петрарка

превод: Боян Дановски

Сред прелестни и гиздави жени
Яви ми се, единствената Лаура -
Те всичките бледнеят и догарят
Като пред слънцето по-малките звезди.

И сякаш шепне ми любовната богиня:
Додето тя живее на земята
Животът ще е хубав; после красотата,
И мойто царство с нея ще загине.

Да би природата убила слънце и луна
В небето; ветрове в простора;
Треви у почвата, и риба и вълна

В морето; слово, ум у всички хора:
Все пак, настъпила би по-пустинна тма,
Ако смъртта очите й затвори.