Боян Дановски
Боян Иванов Дановски (Буко Данон), български режисьор, драматург, театровед, преводач от еврейски произход, е роден на 19.08. 1899 г. в Русе. Живее в столицата от 1907 г. Учи инженерство и музика в Милано (1919-1921) и режисура в Германия (Дармщат и Берлин) и СССР. През 1921 г. се сближава с кръга около сп. “Везни”, където печата свои произведения и преводи предимно от италиански език. След спирането на списанието сътрудничи на сп. “Хиперион”. От 1928 г. се посвещава на театрална дейност. През 1932 г. създава работнически театър “Народна сцена”, който обединява всички съществуващи тогава революционни театрални колективи. През 1933 г. “Народна сцена” е закрита. През 1936 г. Дановски създава театрална студия, която заработва по системата на К. С. Станиславски, но често е разтуряна от полицията. След 09.09.1044 г. работи като режисьор в Плевен, Русе, София, където преподава във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ. Професор (1951). Главен режисьор на Софийската народна опера (1946-1947), главен режисьор на Народния театър (1947-1951), ректор на ВИТИЗ (1953-1954), директор и режисьор на Държавния сатиричен театър (1958-1965), народен артист (1959). Награждаван с редица национални отличия, сред които Димитровска награда (1950, 1962). Превежда италиански поети; “Кориолан”, “Макбет” и “Много шум за нищо” от Шекспир. Автор на “Йоан Владимир” (драматическо видение в пет картини, 1924), “Гусларски песни” (1928), „Драматически видения” (пиеси, 1929), “Дъщерята на Самуила” (легенда, 1929), “Разпети петък” (летопис, 1929), „Театър и зрители” (1938), “Ръководство за любителските театри” (1939), „Театър” (1945), „Фейлетон в пет картини” (в съавторство с Петър Славински, 1960), „Тайни” (комедия, в съаторство с П. Славински, 1960,), „Вълци” (басня в 9 картини, в съаторство с П. Славински, 1963), „От двете страни на завесата” (театрални спомени, 1969) и др. Умира на 09.03.1976 г. в София.
Публикации:
Поезия:
Публицистика:
ФРАНЧЕСКО ПЕТРАРКА/ брой 96 юни 2017
ТЪМНАТА ЗЛОБА/ брой 112 декември 2018
Преводи:
Франческо Петрарка - СОНЕТ/ брой 51 май 2013
